War for speed

32.

Погълната от работа по проекта на потайния ми клиент не съм усетила кога е станало време за обяд. Трябва да си избера нещо от вендинг машината или да отида до някое заведение, но проблемът е, че тук заведенията все още са ми непознати, а и Габ я няма, за да си потърсим нещо заедно. Решавам, че поне ще отида на разходка вместо да стоя в офиса.

Измъквам се през вратата на офиса и веднага оживлението на лондонските улици ме заобикаля. Планът беше да намеря някое приятно заведение и то с по-малко хора, за да мога да мина днес опашката и да хапна. Усещам как корема ми къркори, потвърждавайки само, че умирам от глад. Хвърлям поглед наляво и надясно, чудейки се в коя точно посока да поема, когато усещам ръка на кръста си. Стъписвам се за секунда, но точно преди да обърна глава чувам гласа му.

-На къде си се запътила, cachorro? - дълбокият му глас изпраща тръпки по цялото ми тяло.

-Какво правиш тук? - излиза първо от устата ми, докато опитвам да потисна импулса си да му се хвърля на врата.

-Снощи ти казах, че ще се видим. - ухилва ми се Джейсън и ме издърпва малко по-встрани, за да не пречим на движението.

-Не очаквах да е днес или по-точно сега. - бъбря все още объркано.

-Реших, че вероятно по-късно ще си заета с дъщеря си, а и да те отмъквам втора вечер не ми се струва правилно. - погледът ми се е залепил за устните му, които са извити в усмивка, и възприемам думите му с няколко секунди закъснение. Всеки път, когато се видим, той ми показва нова страна от характера си.

-Това е мило. - казвам накрая и срещам погледа му, който размътва още повече мозъка ми. Искам да усетя устните му върху моите.

-Мхмм. - мърмори той и ме придърпа още по-близо до себе си. - А, сега ела насам. - устните му се срещнаха с моите за кратко, колкото само да подпалят огъня в мен. - Знам едно местенце наблизо. Храната ще ти хареса. - продължава той сякаш не ме е оставил изгаряща от желание насред лондонските улици.

Тръгва надясно и вдига очаквателно вежда, когато ръцете ни се разделичават, виждайки че не го следвам. Вдишам дълбоко и призовавам цялата си сила, за да не го придърпам обратно към себе си. Кога си разменихме толкова бързо ролите и той стана този, който се отдръпва първи?

-Къде всъщност е Габриела? - пита ме той, когато правя крачка към него и го следвам.