War for speed

7.

Мозъкът ми направо спря. Не знаех какво да му отговоря, наистина не вярвах, че помни онази нощ.

-А-аз...- започнах дори, не знаейки как да довърша изречението. Слава богу, сервитьорът се появи точно навреме, спасявайки ме от отговор за сега.

Джейсън дори не го удостои а поглед, гледаше мен, явно очаквайки отговор, а аз просто нямах такъв...

-Добър вечер, господин Харис! Какво ще желаете?- мъжът срещу нас беше облечен в черно сако и панталон, и бяла риза, за които сигурно беше пръснал малко състояние. Навярно тук взимаше добри бакшиши.

-Две порции пиле Пармиджано и две зелени салати. Донесете и от най-доброто си червено вино. Благодаря Ви.- дори и не отдели поглед от мен, просто поръча и отпрати сервитьора преди да успея да си отворя устата.

Какво си мисли, че прави! Аз избирам какво да ям и да пия! Не той!

-Какво си мислиш, че правиш?- изъсках му, гледайки го гневно.

-Поръчвам ни храна. - сви рамене, незаинтересован от гнева ми.- Знам кое е най-добро тук и току-що се погрижих да го получиш.- даже имаше наглостта да ми намигне, което само ме ядоса още повече.

-Не съм някоя от празноглавите ти кукли! Имам си собствено мнение и определено сама ще избера какво да ям! Ако мислиш, че така ще продължи тази среща, по-добре да си тръгна още сега.- постарах се да говоря тихо, наистина се постарах. Но Джейсън просто успяваше да ме изкара извън контрол. Няколко хора от най-близките маси ме погледнаха, но като видяха унищожителният поглед, който Джейсън им хвърли, побързаха да се втренчят в чиниите си.

Насочи този унищожителен поглед към мен, но аз не се вързах толкова лесно. Повдигнах брадичка и го изгледах надмено. Ха, не само той умееше този поглед!

-Би ли се успокоила, ако обичаш?- явно той умееше да си владее гласа добре. Жалко, че не контролираше толкова добре и егото си.

-Би ли престанал да се мислиш за Бог? Защо въобще ме покани на тази глупава среща? Да се беше обадил на една от твоите мацки на повикване.- сбърквам вежди, а той просто стисва устни.

Сервитьора се появява носейки бутилка червено вино.

-CHATEAU LATOUR! - обявява гордо и показва етикета на бутилката на Джейсън.

-Дамата ще пробва.- кимва към мен и в очите му забелязвам насмешливи пламъчета.

Сервитьора сипва в моята чаша и чака одобрението ми. Обожавам вино, дори когато учих и нямах финансова възможност за по-скъпо вино, и пиех едно от най-евтините. Взех кристалната чаша, разклащайки я леко, и бавно отпих една глътка от студената течност. По езикът ми се разля вкуса на едни от най-хубавите гроздове във Франция. Това вино определено беше хубаво и скъпо, много скъпо.