War for speed

19.

-Знаеш ли повече няма да се кача в колата с теб без предварително да знам къде отиваме. - казах, усмихвайки се наполовина, облегнала глава на прозореца.

-Хей, а как ще те изненадам, ако знаеш предварително къде отиваме? - ухили ми се той и постави ръката си на бедрото ми.

Хвърлих му бърз поглед, но не се отдръпнах, нито го отблъснах. Чувствата ми бяха достатъчно объркани, точно това докосване в момента не можеше да ги обърка кой знае колко повече.

-Остава ли още много? - огледах се, опитвайки се да различа нещо, но виждах единствено светлините на града под хълма, по който се изкачваше пътя.

-Не, още две минути. - усетих как ръката му се затегна около крака ми и чувството в стомаха ми се засили. - Пристигнахме. -чух след малко и се огледах любопитна наоколо.

-Къде сме?

-Сега ще видиш. - каза и излезе от колата, а преди да успея да си отворя сама вратата, той вече беше от моята страна и ми отваряше, подавайки ми ръка.

-Много кавалерско. - подсмихнах се, но хванах ръката му, от което той се възползва и ме издърпа малко по-силно от необходимото, сблъсквайки телата ни. - Джейсън.. - опитах се да кажа, но той ме прекъсна, притискайки устните си към моите.

Възклицание се изплъзна от устните ми, но преди дори мозъкът ми да реагира, усетих как ръцете ми се обвиха около врата му и притиснах още повече тялото си към неговото, задълбочавайки целувката. Захапах устната му, карайки го да изстене и усетих вратата на колата да се опира в гърба ми, заклещвайки ме между хладната повърхност и горещото му тяло. Едната му ръка се зарови в косата ми, а другата се промъкна на ханша ми, притискайки ме към подутината в дънките му. Раздвижих се предизвикателно срещу него, изтръгвайки още едно стенание от устните му, карайки ме да се ухиля доволно. Не виждах много пъти Джейсън извън контрол, но ми харесваше да мисля, че аз съм тази, която можеше да го изкара извън релси.

-Колкото и да ми е приятно да те целувам, ако не искаш да пропуснем срещата си, трябва да спрем сега. - усетих как Джейсън се отдръпва от мен, дишайки тежко и гледайки ме с широко отворени очи.

Прехапах устна, възприрайки първоначалния ми инстинкт да кажа майната му на срещата. Трябваше да се съсредоточа и да мисля разумно. Това, че тялото ми желаеше Джейсън в момента, не значеше, че това е най-доброто нещо за мен.