War for speed

4.

След като Джейсън си тръгна,стоях половин час на леглото и се взирах в една точка. Как може човек да е толкова арогантен? Не искам да имам нищо общо с него, а той все се бута до мен. Около него съм слаба и не мога да мисля трезво. А трябва, защото не мога да си позволя да загубя контрол, когато е наблизо. Не мога да очаквам от Джейсън някакви романтични чувства, той търси само секс, а аз определено искам сериозна връзка. Ставам и бързо навличам дрехите, които си бях приготвила, но целувката не може да излезе от главата ми.

Изпитах някакво странно дежа вю. На вратата на стаята ми се чукаше, а стомахът ми се обръщаше. Не бях по хавлия, Джейсън, слава Богу, не беше в банята ми, но както го познавах, нищо чудно да беше решил отново да цъфне тук в най-неподходящият момент. Погледнах се отново в огледалото, за да си вдъхна малко кураж и да се успокоя, и реших, че белите ми дънки с черната тениска с надпис "SMART BLONDE", която ми беше подарък от Габ, са подходящи за обяда с баща ми.

Поех си дълбоко въздух и отворих вратата. Баща ми стоеше отпред усмихнат и ме придърпа за прегръдка.

-Здравей, миличка.

-Здрасти, тате.-позволих си да се насладя на прегръдката и поех дълбоко успокоителният му аромат, опитвайки поне за малко да спра да мисля за всичко друго.

-Вместо да те чакам долу, реших да се кача и да взема. - усмихна ми се и се почувствах на сигурно място, татко винаги гонеше чудовищата като бях малка, а после започна да гони момчетата. - Няма да останеш дълго, а искам да прекараме повече време заедно, тиквичке.

Усмихнах му се още веднъж и взех картата ключ от купата, в която беше поставена и чантата ми и тръгнахме към асансьорите, докато татко изброяваше възможните опции от ресторанти за обяда ни. Наистина се опитвах да го слушам, но мислите ми постоянно отскачаха към онази целувка. Определено трябваше да се концентрирам и да спра да мисля за Джейсън.

И по някакво шибано обстоятелство сякаш призован от мислите ми Джейсън излезе от една от стаите, която предполагам беше неговата. Защо, по дяволите, се замислям дали е неговата? Това не ми влиза в работата!

Баща ми още продължаваше да изрежда опциите, все още не забелязвайки го, а Джейсън ме изпиваше с очи и ме караше да се чувствам наистина неудобно.

-Алекса, слушаш ли ме?-пита подозрително баща ми.

-Какво?-стряскам се и обръщам объркано поглед към него.

Баща му се кани да ме попита пак, но Джейсън ме спасява и се намества.

-Здрасти, Боб.-усмихва се на баща ми.

-Здравей,момчето ми! - връща му усмивката.

- На къде сте се запътили? - погледа му е насочен към мен.

-Отиваме на обяд. - отговаря баща ми.

-Искаш ли да дойдеш с нас?

Аз смръщвам лице,а Джейсън разбира това като ясен знак,че не го искам с нас.

-Благодаря за поканата,но ще откажа. Все пак не сте те виждали от много време. - поглежда отново към мен.

Ако винаги ме слушаше така,престоят ми тук щеше да е по-лесен. Хвърлям му лека благодарствена усмивка. Около нас се разнесе познатата мелодия от телефона на баща ми.

-Извинете ме, деца. -отиде на една страна, за да говори Джейсън само го проследи с поглед как се скрива зад стената до асансьорите.

Направи две големи крачки и беше залепен за мен. Усетих дъхът му по врата си.

-Да не забравиш, че довечера ще вечеряме заедно. -сложи ръката си на бедрото ми и я плъзна по него, а зъбите му се впиха в мекото на ухото ми. -Очаквам го с нетърпение.

Отстъпи крачка назад, оставяйки ме дезеоринтирана и напълно объркана, точно преди баща ми да се появи зад ъгъла.

-Аз ще ви оставям. И да си прекарате добре.-обърна се и тръгна към стаята си.

Баща ми цъкна с език.

-Нали щеше да слиза надолу?-изгледа въпросително затворената му врата и поклати глава.-Чувствам го като син, но мога да се закълна, че много пъти се държи странно.

Нямаше си и на представа колко странно..

-Остави го, татко, славата не влияе добре на хората.-опитах се да говоря небрежно, но още щом го изрекох съжалих. Защо го защитавам, по дяволите?

-Славата влияе различно, миличка. Не мога да отрека, че славата не повлия добре на Джейсън. Повлия му наистина и то лошо.-натисна бутона за първият етаж и ме изгледа внимателно.-Първите му години бяха много лоши, държеше се детински, сменяше момичетата много често и оставяше хиляди разбити сърца след себе си, но той се промени. Някак улегна. Държи се по-зряло и е много по-внимателен с момичетата.-Добре, че тогава асансьора спря на първият етаж и баща ми тръгна напред, защото не знаех как можех да обясня скептичната си физиономия. Джейсън и зряло? Наистина се съмнявам.

-Татко, не мисля, че някой се променя току така. Не може един ден да си плейбой, разбивайки безброй женски сърца, а на следващият ден да не си. Не се получава така.-Не знам защо просто не млъкна. Ето един мой недостатък, който наистина ненавиждам. Не мога да си затворя устата на време.

-Той се промени. Мисля, че е заради някоя жена. Улегнал е, сякаш мисли вече за семейство и дом.

Преглътнах и се загледах в гърба на баща ми. Джейсън влюбен и със семейство. Това ми се струваше невъзможно.