War for speed

33.

Не знам защо въобще подскачам изненадано, когато чувам гласа на Джейсън в четвъртък като се имаше предвид, че от понеделник нямаше нито един ден, когато не съм го видяла. В понеделник след обяда ни, когато се бях прибрала в офиса ми бях намерила огромен букет от божури. Във вторник сутринта ме чакаше с кафе и любимият ми мъфин пред работата ми само, за да ми ги даде и да ме предупреди да не се разбирам с никой за обяд, че ще ме изведе той. Бяхме посетили един ресторант за такоси, който трябваше да призная, че беше много по-добър от онзи в Чикаго, който посещавах. Вчера пък покани и Габ с нас на обяд и отидохме в китайски ресторант, където червенокоската го заразпитва за състезанията, за страните, които е посетил и най-накрая успях и аз да науча неща за него. Цялата седмица беше като някаква вихрушка от събития.

-Добро утро! - ухилва ми се той и се навежда, дарявайки ме с една от кратките целувки, с които ме измъчваше цялата седмица.

-Утро! - мърморя аз, докато се опитвам да не обръщам внимание на пожара, който запали за пореден път в мен и поемам чашата с кафе, която ми подава.

-Как сме днес? - продължава той с учтивите въпроси и се обляга на стената на сградата, в която се помещава офиса ми, както направи и във вторник.

-Още не мога да се събудя съвсем. Вчера Сам настояваше да изгледа филмчетата за Покахонтас. - прикривам една прозявка с чашата с кафе.

-Това, което обичам в реките, е че не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти. -цитира Джейсън и аз го зяпвам с отворена уста. -Какво? - смее се той на изражението ми.

-Никога не съм си представяла, че Великият Джейсън Харис гледа анимационни филмчета и още повече, че ги помни толкова, че да успее да ги цитира. - признавам накрая, опитвайки се да скрия усмивката си.

-Мисля, че вече констатирахме, че не знаеш много неща за мен. - усмихва се той и уж небрежно докосва ръката ми с неговата. Поглеждам го с присвити очи, но той се прави, че не забелязва.

-Това е така, защото всеки път не ми даваш време да те попитам, каквото и да е било, засипвайки ме с най-странните въпроси, които съм чувала. -протестирам аз.

-Не са странни. - прекъсва ме с усмивка той. - Много са си полезни даже. Иначе как щяха да разбера какви цветя харесваш, за да ти изпратя букет с тях. Или как си пиеш кафето, за да можеш да му се насладиш сега. Или пък, че имаш слабост към мъфините с боровинка. - ухилва се той подкупно, но аз отказвам отново да се хвана на въдицата.