War for speed

38.

Стоя в един от близките ресторанти до офиса и чакам Пейтън най-накрая да си хареса нещо от менюто, за да може да поръчаме, тъй като вече вече умирам от глад.

-Готов ли си? - питам за сетен път.

-Не ме пришпорвай. - цупи се и заравя главата си още повече в менюто.

Единственото ми спасение беше Габ, която трябваше да дойде скоро. Имаше среща с екипа, с който щяха да работят по обзавеждането на един петзвезден хотел в новата част на града, и когато минах през офиса ѝ тя беше още в заседателната зала, затова ѝ оставих съобщение, за да знае къде да ни намери с този мърморко.

-Харесах си! Ще взема средно изпечена пържола и онази прочута салата с рукола, която толкова хвалят.

-Толкова време избира това?

-А ти пък ще се храниш със спагети. -изцъка той с език и огледа критично фигурата ми. - Не мога да разбера как успяваш да поддържаш тази форма с всичката нездравословна храна, която поглъщаш? - свъси вежди и ме огледа повторно. - Но май вече е започнала да си казва думата, а?

-Хей! - прокарах защитно ръце по тялото си сякаш можеш да скрия истината. Напоследък се хранех доста по-нездравословно от обикновено и ако не броим сексът от вчера за упражнение, не бях посещавала фитнеса и не бях тичала, откакто се преместихме тук. - Може би и аз ще взема същото.

Пейтън се усмихна знаещо и се обърна към минаващият покрай нас сервитьор, за да поръча.

-А, сега е време да ми разкажеш за онова секси парче, с което се натискаше вчера пред офиса. - обърна се изведнъж към мен, подпирайки глава върху дланите си и взирайки се настойчиво.

-За кого? - направих се на разсеяна. Не исках да се разчува сред колегите ми, че имам връзка с Джейсън, а познавах Пейтън само от няколко седмици и макар и да мислех, че от него ще стане добър приятел, не можех все още да съм сигурна. А и когато има замесени известни личности, хората правеха всякакви странни неща. Но трябваше да му се признае, че си беше изиграл картите добре като ме довлече тук и ме приклещи.

-Много добре знаеш за кого говоря. За Джейсън Харисън, бебче! - повиши глас и някой от хората на съседните меси се обърнаха към нас.

-Тихо.

-Тъкмо мислех да дойда при вас и да си изпрося запознаване, когато ти буквално му се нахвърли и заклевам се, че не съм войаор, но определено ми докара сини топки до края на деня. - продължи да бърбори той, все едно нищо не съм казала. -Разкажи ми всичко веднага ! - потропна нетърпеливо по масата, разклащайки чашата ми с вода.