War for speed

35.

Очите ми шарят по всяко едно ъгълче. Не искам да пропусна нищо от старовременния интериор. Някои от стените са боядисани в бебешко син цвят, има и изрисувани фрески по тях, а картините завършват идеално гледката на неокласическата къща. Стаите бяха просторни и светли и някак си ти вдъхват чувство на уют. Архитектурата от преди 2-3 века винаги ми е била много интересна, както и животът на хората по това време. А с тези многобройни помещения в тази къща, съм сигурна, че има и толкова много истории, които просто си умирам да чуя. Бях прочела, че имотът е сменил много собственици, но най-дълго е бил притежаван от графовете Мансфийлд. Докато минавахме през стаите снимах всичко, което ме впечатлеше и се ровех в интернет за още информация.
-Знаеш ли мислех си, че съм избрал перфектното място за тази вечер, но вече започвам истински да се съмнявам. - чувам гласа на Джейсън след и аз не знам колко време и то, защото усещам ръката му да докосва моята.
-Какво? Защо? Това е идеалното място. - протестирам и се обръщам най-накрая към него.
-Хмм, така ли? - пита с нисък глас той и ме придърпва до тялото му.
-Да, знаеш ли от кога се опитвам да дойда тук? Но Сам не обича затворените пространства и определено няма да изтрае обиколката, а Габ вече е идвала тук преди години и не изявява желание. - обяснявам, докато оглеждам стаята в която сме, но когато усещам устните му върху шията ми успява да привлече цялото ми внимание. -Какво правиш?
-Какво правя? - прави се на невинен той, но целувките му слизат все по-надолу към ключицата ми.
-Джейсън. - опитвам се да прозвуча разумно, но името му излиза повече като стенание от усните ми.
-Cachorro. - отговаря ми той със същия тон и се усмихва доволно към дантеления топ, който въобще не успява да скрие твърдите ми зърна.
-Тук не е най-подходящото място. - опитвам се да оспоря, но въпреки думите, които изричам, тялото ми инстинктивно се отърква в неговото. Определено вече не мисля за никакви мебели и интериор от 18 век. 
-Не искаш ли да изпробваш едно двестагодишно легло? Мислех си, че след като си толкова запалено по миналия век, това определено ще ти хареса.  - смехът му вибрира върху ключицата ми и ме кара да се притисна още повече към него. - Но, ако продължаваш така може да и да стигнем само до дивана. - прошепва в ухото ми, карайки ме да настръхна цялата, а напрежението, което усещам ниско долу в стомаха ми расте все повече и повече. Този човек наистина имаше за цел да ме побърка.
Опитвам се да формулирам някакъв отговор, но когато не отговарям достатъчно бързо, устата на Джейсън намира моята. Целувката в началото е само, колкото да ме раздразни, но това е преди да изстена и да притисна още повече устните си към неговите. Това вече го кара да полудее и да ме притисне в първата възможна стена, целувайки ме вече неконтролируемо. Захапвам долната му устна и се усмихвам доволно, когато усещам възбудата му да се притиска до бедрото ми. 
Звъненето на телефона му ни кара да се откъснем един от друг, дишайки тежко. Аз дори и не си правя труда да се отделя от стената, несигурна дали краката ми ще издържат тежестта ми. Джейсън ме гледа с потъмнели очи, но въпреки това изважда телефона си, за да провери какво трябва. Подпирам ръце на коленете си, чакайки дишането ми да се успокои, когато го чувам да мърмори нещо тихо. 
-Какво става? - успявам да промърморя и вдигам поглед.
-Вечерята ни е готова. - обявява той и се опитва да се намести дискретно, карайки ме да се усмихна.
-Вечеря?
-Да. Хайде. - подава ми ръка и аз истинктивно я приемам. 
-Тръгваме ли си? - питам разочаровано и завъртам глава да огледам стаята отново, но погледът ми се спира само на стената до която бях преди малко притисната. Определено за сега тя бие всички други в класацията. 
-Не. Успях да ни осигуря вечеря тук.
-Тук? - повтарям пак, явно все още мозъкът ми не е почнал да работи, както трябва.
-Е, не точно тук. - засмива се той. - Но, да ще останем в къщата още малко. - извежда ме от стаята и тръгваме нагоре по стълбите към последния етаж, който още не бяхме успели да разгледаме. 
Прехапвам устна, решавайки да не задавам поне този път въпроси и го последвам нагоре. Джейсън се обръща да ми хвърли развеселен поглед, сякаш прочел мислите ми и ме кара да се разсмея и аз.
-Затвори си очите. - нарежда ми, когато спираме пред една врата, предизвиквайки скептичен поглед от моя страна. - Моля. - добавя с изкущаваща усмивка, когато не изпълнявам веднага.
Завъртам очи и въздъхвам дълбоко, но въпреки това правя, каквото ми каза.
-Не надничай. - нарежда отново и усещам как застава зад мен, поставяйки ръце на раменете ми. -Сега направи три крачки напред.
-Ами вратата?
-Отворих я. Имай ми малко доверие. - усмихвам се, защото съм сто процента сигурна, че сега той е завъртял очи.
Правя три крачки напред и определено мога да потвърдя факта, че когато загубиш едното си сетиво, всички други се усилват. Сега, когато не мога да виждам, усещам много по-наситено аромата му - мента и неговият афтършейф. А палците ми правят малки кръгчета по голата ми кожа, карайки я да настръхне цялата. Почти забравям защо сме тук, когато усещам аромат на месо, картофи и гъби и устата ми се пълни със слюнка, а коремът ми изкъркорва, давайки ясно знак, че умирам от глад.
-Още две крачки напред. - чувам гласа му и навлизам в стаята. -Така, готова ли си? - пита и усещам дъха му по кожата ми, предизвиквайки тръпка по тялото ми.
-Да. - успявам да отговаря.
-Отвори очи. 
Правя, каквото ми е казал и усещам как въздъхът напуска тялото ми. Старинните мебели са избутани към стените, а в центъра на стаята са натрупани одеяла и по средата има малка дървена масичка за питник, отрупана с храна, от чийто апетитен вид корема ми пак изкъркорва. 
-Някой явно умира от глад. - чувам смеха на Джейдън зад мен и се обръщам.
-Прекрасно е. Цялата вечер е идеална. Благодаря ти. - повдигам се леко на пръсти и го целувам целомъдрено.
-Хайде. - усмихва ми се и хващайки ме за ръката ме води към одеялата. - Днешното меню. - започва той и си докарва сериозно изражение. - Сандвич със стек с хрупкави пресни картофки, гъби с кашкавал и салата от цвекло. - изрежда храната като някой сервитьор и ме разсмива. 
-Изглежда вкусно. - коментирам и наблюдавам мускулите на ръцете му, докато се протяга, за да ми сервира.
Храним се, говорейки за всякакви неща и се усмихвам още по-широко, когато отговаря на въпросите ми за него, този път без да увърта. 
- Днес си много любопитна. - гледа ме с неразгадаемо изражение Джейдън, докато изяждам и последната гъба.
-Днес отговаряш на въпросите ми. - усмихвам се и облизвам нарочно пръсти просто, за да видя как очите му потъмняват. 
-Играеш опасна игра. - предупреждава ме.
-Може и нарочно да играя тази игра. 
-Ще има последствия. - дава ми последен опит, за да се измъкна. 
-Искам да науча какви ще са те. - бавно облизвам долната си устна, гледайки го в очите. 
Дори и не виждам самото движение, което прави, просто едната секунда се намира срещу мен, а другата ме поваля по гръб върху одеялото. Тялото му се притиска в моето. 
-Не знаеш какво си пожелаваш. - дъхът му вибрира по кожата ми преди да усетя устните му по меката част на ухото ми. - Ще ми позволиш да отворя бедрата ти и да се намърдам между тях още тук. А аз имах толкова големи планове. Май искаш да скандализираш това място. Но нямам нищо против. -  шепне в ухото ми.
-А-аз... - опитвам се да формулирам отговор, но в същото време пръстите му достигат до белите прашки без никакви затруднения благодарение на полата ми.
-Харесва ми това, което напипвам, но искам да го видя. - устните му засмукват моите, съзнанието ми се замайва все повече, докато пръстите му се раздвижват и разтриват вече мократа материя. - Трябва ми спомен за самотните дни, които ще трябва да прекарам без теб, докато съм на състезанието, затова ще си взема тези. - дръпва по-силно и фината материя се раздира. - Харесвам избора ти на бельо. - бързо прибира плата в един от джобовете си и връща цялото си внимание върху мен. Ръката му отново намира път към интимните ми части. Прокарва пръст по влажната ми цепка само, за да ме дразни. 
Стена силно. Искам нещо истинско и голямо там. 
-Искам те. - успявам най-накрая да изрека нещо смислено.
-Скоро. Много скоро.. - ухилва се насреща ми и вкарва един от пръстите си в мен. Без свян отварям широко бедрата си и повдигам бедра към ръката му.. Искам да изпитам удоволствие. Не мисля какво правя, знам само че трябва да се движа. Тазът ми поема тласъците на дългите му пръсти, което ме води към така желания оргазъм. - Нямам търпение да те метна на леглото и да те чукам, а след това да правя и любов с теб. Искам да видя как крещиш името ми, докато свършваш с мен в теб. - продължава да шепне мръсотии, докарвайки ме до ръба.
-Джейсън! - изкрещявам, когато напрежението ниско долу избухва и оргазмът се излива от мен. Джейсън вади пръстите си от мен и един по един ги облизва, гледайки ме как се гърча от удоволствие. 
-Мисля, че е време да се омитаме от тук. - потърква ерекцията си в бедрото ми и се изправя, подавайки ми ръка и на мен.

С малко закъснение качваме главата, но аз тръгвам на море и реших да събирам багаж в последния момент и да пускам перални🤣
Много радваме, че искате книга от името на Джейсън вече работим по нея❤ Кой момент би ви бил най-интересен да прочетете от неговата гледна точка?