War for speed

6.

Боже, Боже, защо се съгласих на тази глупава среща? Къде, по дяволите, ми беше акъла? Но защо ли въобще се учудвам! Той винаги ми действа подлудяващо. Застанала пред огледалото оглеждах късата си тъмно синя рокля. В куфарът ми нямаше нито един от моите официални костюми. Габ е едно гадно същество, което обича да бърка навсякъде. Багажът ми беше пълен с нейни дрехи.

Погледнах към дългата черна рокля на леглото, но нейните недостатъци бяха дълбокото деколте, което почти стигаше до пъпа ми и цепката за крака. Желанието ми да убия Габ нарастваше с всяка изминала минута. Задачата ми за утре е да ида и да си намеря нормални дрехи. Не искам да впечатлявам никой още по-малко пък Джейсън. Преглеждам още веднъж купищата рокли и се спирам на една в светло синьо дълга доста над коленете и голи рамене. Обикновено не бих носила и нея, защото не е в мой стил, но точно от тези рокли, които имам като възможности, тя ми се струва най- добрата. Обличам я припряно и заставам пред огледалото, приглаждайки я нервно с ръце. Определено не е моят тип рокля. Та, ако трябва да бъдем честни аз не обичах роклите. Предпочитах официалните костюми, от които имах в изобилие в къщи, но моята така мила приятелка беше пропуснала да ми сложи в багажа.

Въздъхвам дълбоко и се настанявам пред тоалетка, за да си оправя грима, знаейки, че няма какво повече да направя с избора на дрехи. Набързо нанесох спирала и очна линия и се погледнах в огледалото преценяващо. Знам как да се гримирам, но никога не съм си правила нещо специално,а не исках Джейсън да ме разбере погрешно, ако сложа малко повече грим. Станах от тоалетката и започнах да се разхождам из стаята,а високите обувки в ъгъла сякаш ме следваха с поглед. Когато Габ се е добрала до багажа ми е махнала и средно високите ми официални обувки. И сега се озовавам с около 5 чифта кокили.

През главата ми минават какви ли не идеи, за да се отърва от срещата, но Джейсън няма да се спре пред нищо. Сега може и да отстъпи, ала няма да престане с изненадващите посещения и намеците,а баща ми ще се усети бързо какво става. Не искам да има никакви проблеми заради мен и похотта на някои хора. Най-добре беше да изтърпя тази вечер и да му дам ясно да разбере, че трябва да ме остави на мира и да преследва някоя от онези кифли, които се точат до безкрай след него. Не че има нужда да ги преследва, просто се обръща, изглежда ги с онзи негов надменен поглед, който си мисли, че е секси, и те веднага всички падат в краката му. Колко са глупави само! Да си мислят, че всичко зависи от пари и слава!

Разхождам се с обувките в стаята ми, не защото съм нервна, а просто защото имам нужда да свикна с тях. Обикалям отново и отново, не многото голяма площ, и се замислям за това как всички се хвърлят в краката на Джейсън. Не говоря само за жените. Не смятам, че е толкова голяма звезда, но егото му е голямо колкото цялата галактика. Продължавам да мисля как да се измъкна от срещата с него. Взимам телефона си и се опитвам да измисля извинение, което ще е достоверно, за да отменя срещата. Дали ще ми повярва, ако му кажа, че имам стомашен вирус. Едва ли, трябва да му кажа, че имам сифилис, за да се откаже от вечерята, но и това може да не го спре. Все пак той самия е като ходеща бактерия, след като е спал с половината жени на Земята. Лекото почукване на вратата ме стресна и пуснах телефона си на леглото. Доближих се до вратата, отворяйки я и една нагла усмивка изникна пред очите ми.

Набързо се измъкнахме от хотела и ме поведе към една от лимузините спрени на паркинга. Разбирам, че има пари, но винаги ли трябва да го показва? Отваря ми вратата и се настанявам на кожената седалка. Той сяда до мен, но стои на разстояние, добре ще му дам няколко точки за това. Пътуваме в пълно мълчание, а аз през цялото време гледам преминаващите покрай нас светлини.

-Хайде, cachorra! Пристигнахме. - откъсвам се от транса и излизам бързо от колата.

Когато заставам до него му се усмихвам леко и го хващам под ръка. Получавам половинчата усмивка в отговор. Посягам да отворя вратата на ресторанта, но той е по-бърз от мен. Когато ми отваря вратата, леко се покланя и този път получавам истинска весела усмивка. Веднага пред нас изникна една хостеса.

-Добър вечер, масата ви е насам.- поведе ни към една доста уединена маса.

След като сядам на стола си, започвам да оглеждам ресторанта, просто дизайнерът в мен не може да устои. Стените са боядисани в златно и украсени с черни орнаменти. Кристалните полилеи отразяват светлината във всеки един ъгъл на помещението, но според мен не се вързват с елементите по стените. Масите са застлани с червени покривки и на всяка една има ваза с по няколко рози вътре. Белите и черните кожени столове ми допадат. Сребърни прибори блестят от повечето маси, докато дами с рокли, които определено са на известни дизайнери, се хранят, а господата, с костюми по поръчка естествено, срещу тях безмълвно пият от чашите си с червено вино, направени от кристално стъкло. Да, тук просто лъха на пари. Не мога да разбера вкуса на богатите хора, трябва да е лъскаво и скъпо, много скъпо. Няма значение дали е красиво, важното е цената да е подходяща. Обръщам глава към Джейсън, който е приковал погледа си в мен.

- Защо си тръгна онази сутрин без да кажеш нищо?-каза приковавайки ме с поглед към стола и спирайки дъха ми. Определено не мислех, че ще обсъждаме това..