War for speed

34.

Докато гледам как Сам се е сгушила под завивките и гушка плюшената си играчка, просто няма как да не ме обхване носталгия. Струваше ми се като вчера, когато беше просто едно малко вързопче. А сега малкото ми момиче вече беше на 5 години. И дори тази вечер преди да заспи беше настояла тя да си прочете първата книжка за лека нощ. Четеше с ясно гласче, препъвайки се леко на някои от по-сложните думи, но не се отказваше, което почти ме беше накарало да заплача. Времето минаваше толкова бързо.

-Хей. - надниква Габ през вратата и ме оглежда как съм се настанила на земята пред леглото на Сам, което правех често напоследък. Почти всяка вечер бях тук. - Ще закъснееш. Трябва да се оправиш. - напомня ми тя тихо и се приближава до нас.

-След малко ставам. - казвам, докато все още се взирам в момиченцето си.

-Хайде, Алекса. Аз ще се грижа за Сам. Ти тръгвай. - настоява приятелката ми и ме издърпва на крака.

-Знам, че ще се грижиш за нея. - въздъхвам и се обръщам към нея. -Просто ми е трудно да я оставям, дори и за толкова кратки моменти. - отново поглеждам към спящото ми ангелче.

-Разбирам, но и ти трябва да поживееш малко. Не беше излизала на среща, откакто тя се роди.

-Излизала съм! - възразявам вяло, защото тя има право.

-Алекса, срещите с други татковци в парка не се броят или пък с онзи... - извъртя очи, знаейки, че няма нужда да уточнява за кой говори. Под онзи намекваше за един наш колега, който преди две години ме покани на среща, но беше избягал като страхливец, когато беше разбрал, че имам дете.

-Няма значение, остави. - избутвам я от детската стая и затварям внимателно вратата зад нас. - Отивам да си облека нещо набързо. - информирам я и тръгвам към спалнята ми.

-Не се обличай набързо! Облечи нещо секси! И онова новото бельо, което купи преди няколко дни и си мислиш, че не знам! - върви зад мен Габ и нарежда бързо.

-Габ! - възмущавам се и хвърлям поглед назад само, за да я видя как се хили.

-Какво? - прави се на невинна тя. - Познавам гардероба ти, изключително добре.

-Да, защото не спираш да се ровиш в него. Въпреки че твоя е двойно по-голям от моя. - изтъквам и започвам да преглеждам вариантите си за облекло.

-Ами, защото ти имаш по-хубави неща. - обяснява тя и се хвърля на леглото ми, за да може да наблюдава.