War for speed

30.

-Адресът ми е... - опитвам се да кажа, когато се връщаме обратно в колата, но Джейсън ме прекъсва бързо.

-Знам. - казва единствено той и запалва машината.

-Винаги ли си толкова лаконичен или просто ти харесва да ме ядосваш? - питам накрая, когато разбирам, че няма никакво намерение да ми обясни от къде, по дяволите, знае къде живея.

-Не съм лаконичен, както съм сигурен, че си разбрала от всички онези статии с интервюта, които си прочела за мен. - казва той и ми намига, а аз зяпвам за кратко.

-Значи наистина се опитваш да ме ядосваш? - заключвам накрая, скърцайки със зъби.

-И това не се опитвам. - признава през смях. - Ти просто се ядосваш прекалено лесно.

Стискам устни, за да не изтърся нещо прибързано и се опитвам да се успокоя. След като го бях замерила с онова картофче, си бяхме дояли спокойно сандвичите и просто поседяхме в мълчание, наслаждавайки се просто на тишината помежду ни. Но сега, когато отново избягваше да ми даде отговорите, които исках, доброто ми настроение беше започнало да изчезва също толкова бързо, колкото и се беше появило.

-Много си сладка, когато си ядосана. - добави той, подсмихвайки се, и този път завъртях очи.

-Би ли ми отговорил най-накрая, ако обичаш? - опитах се да бъда търпелива.

-Вчера аз те откарах до вас. - сподели накрая Джейсън и аз трепнах. - Заедно с приятелката ти Габ. - добави след като не отговорих и този път проклех на ум. Сега нещата вече започваха да ми се изясняват малко по малко. Габ определено трябва да е знаела за тази среща, така че явно Джейсън е поискал съдействието й. И явно не е било толкова случайно, че точно този ден беше избрала, за да излезе със Сам. Но не това ме притесняваше толкова, колкото разпита, който щеше да ме чака, когато видех приятелката си.

-Оу. - за пореден път ме беше оставил без думи.

-Габ ти звънна, докато бяхме във ВИП зоната. - продължи той услужливо за първи път без да ме кара да му вадя думите с ченгел от устата. - Искаше да се прибирате и аз предложих да ви откарам, на което ти естествено се възпротиви веднага. - завъртя очи и ме погледна намръщено, но после се усмихна бързо. - Но тъй като едва можеше да вървиш в права линия без да паднеш, накрая ми позволи да те отведа до масата ви. А честно казано приятелката ти много бързо се съгласи да ви откарам до вас. - сви рамене той и подаде мигач, навлизайки в улицата на която живеех.