War for speed

13.

Мислех, че никога няма да видя баща ми да стои на едно коляно и да предлага брак на друга жена. Нямах почти никакви спомени за майка си, но той винаги е говорел с такава любов за нея. Исках да е щастлив, но не мога да отрека и че се чувствах странно като ги гледах. Естествено, че се радвах за него, не исках да остарее сам, дори да бях до него през повечето време не беше същото, като да имаш партньор.

Всички погледи бяха вперени в татко и Естел. Радостни възгласи и ръкопляскания се разнесоха след като тя каза "Да". Хората се втурнаха да ги поздравяват и ме избутаха без да се усетя назад. Успях да видя само баща си, който явно търсеше къде съм изчезнала. Усмихнах му се окуражаващо и му посочих, че отивам по-назад, оставяйки го да приеме поздравленията за годежа си.

Облегнала ръка на една от масите, пиех скъпо шампанско и оглеждах мебелировката. Това ми беше станало лош навик. През цялото пътуване оглеждах подредбата на мебелите и самите тях. Влюбвах се в италианският стил.

-Бих дал една огромна част от парите, които притежавам, за да разбера какво мислиш. - вглъбена в мисли как ще обзаведа новия си дом, не бях усетила как Джейсън се беше промъкнал зад мен. - Няма ли да ми отговориш, cachorra? - прошепна в ухото ми, докато ръката му се уви около мен.

Ръката ми трепва и се благодаря на това, че чашата ми вече не е толкова пълна, защото иначе щеше да се е изляла по пода. След като се уверявам, че това няма да се случи, се опитвам да се отдръпна от Джейсън, но той ме стиска малко по-силно и ме придърпва още по-близо.

-Пусни ме. - шепна гневно и се оглеждам дали някой не ни е забелязал. Мислех, че съм успяла да си намеря най-уединеното местенце в залата, където се надявах, че няма да ме намери никой. Но явно тактиката ми не беше сработила. Защото ето го Джейсън, притискайки се към гърба ми. Как, по дяволите, щях да обясня това на баща ми, ако ни видеше?

-Ако първо ми кажеш за какво си мислеше. - имах чувството, че пред мен или по-скоро зад мен стои малко дете. Саманта ми върти такива номера, но беше далеч от трийсете години на Джейсън. Устоях на изкушението да завъртя очи, макар и да нямаше как да ме види и реших, че ще е по-лесно да се отърва от него, ако просто му отговоря.

-Мислех си как ще обзаведа новата си къща и че може да използвам някои идеи от тук. - не можех да си спомня дали някога съм му споменала, че съм интериорен дизайнер и дали въобще е запомнил, ако баща ми му е казал.