War for speed

20.

Чакахме асансьора да дойде и аз пристъпвах нервно от крак на крак.

-Косата ти изглежа като купа сено! - чух гласа на Джейсън, примесен със смеха му.

-Ти си виновен! - боднах го обвиняващо с пръст в гърдите.

-Хей, не вини за всичко мен! За тази работа трябват двама! - ухили се той на възрастната жена, която го гледаше скандализирано.

-Престани! Караш го да звучи все едно сме правили нещо! - сръчках го с лакът и го изгледах сърдито, но явно нищо не можеше да събере усмивката му в този момент.

Избягвах погледа на жената, която ни гледаше възмутено.

Джейсън се засмя и само ме придърпа за целувка, с която ме изненада. Чух протестите на дамата и тракането на отдалечаващите й се токчета.

-Трябваше ли да го правиш? - попитах, криейки зачервеното си лице, притисната в гърдите му.

-Как иначе да осигуря целият асансьор само за нас? - побутна ме към пристигналия асансьор и натисна копчето за етажа ни.

-Само ти можеш да измислиш такова нещо! - поклатих невярващо глава. - Сега разбирам, че нарочно остави прозореца отворен, докато бяхме на магистралата. Просто си представям как си замислям майтапа още от тогава. - излязох от асансьора и тръгнах напред, опитвайки се да скрия усмивката си.

-Нямаше как да знам, че косата ти ще стане на топка. - вървеше след мен.

-Знам ти номерата. - опитвах се да не се засмея. Стигнахме да вратата на моята стая. От тук нататък не знаех какво следва. Трябва ли да го поканя вътре?

Дръпна ръката ми и ме обърна към себе си.

-Обещавам, че няма да правя нищо тази вечер, но искам да спя при теб. - топлият му дъх погали бузите ми. - Ще бъда целомъдрен.

-Тези дни се въздържаш. - засмях се. Образът на Джейсън в главата ми винаги беше заобиколен от много жени и никога той не се държеше целомъдрено. Просто някак си неговото име и думата целомъдрено не ми се връзваха в едно изречение.

-Не ми се смей, сachorro. Искрен съм. - вярвах му. Прекараното време с него преди години беше малко, за да го опозная, но все пак се вижда една огромна промяна в поведението му. Старият Джейсън чукаше и бягаше, а този нов Джейсън беше невероятен. Жалко, че нямаше да имаме възможност да останем повече време заедно, но беше време животите ни отново да се разделят.