War for speed

41.

Игрите със Сам в парка ме бяха изтощили, но трябваше да отида да напазарувам, защото запасите ни свършваха, а татко и Естел щяха да останат за вечеря. Тъкмо щях да имам малко време да звънна на Джейсън. С работата и неговите състезания постоянно се разминавахме. Протягам се, за да взема телефона си от чантата и му пиша съобщение.

"Можеш ли да говориш?"

"Звъня ти."

Включих телефона си към блутут функцията на колата и зачаках обаждането му.

-Здравей, cachorro. - след няколко дълги дни най-накрая чувам гласа му.

-Здравей. - опитах се да прозвуча, колкото е възможно по-нормално.

-Доста дълго време мина.

-Така е. Липсваш ми! - изплъзва ми се от устните преди да мога да се спра. Идиотка! Още в началото на разговора. Щях да звуча като някоя полудяла фенка.

-И ти на мен. Нямам търпение да се видим. - отговарям той преди да имам време да се самобичувам.

-Кога ще си дойдеш? Утре или в понеделник? Ако няма кой да те вземе от летището мога да се освободя и да... - започвам да бъбря нервно, но той ме прекъсва преди да успея да довърша.

-Вече съм в Лондон. - за малко да ударя спирачки и да спра по средата на пътя от изненада. Това определено не го очаквах. Той е тук и нищо не ми е казал? - Исках да те изненадам като дойда у вас, но разбрах, че и баща ти е тук и не исках да ви развалям времето заедно. - сега пък исках да обърна колата и да отида при него, зарязвайки всичко. Но слава богу, нямаше къде да направя обратен завой тук, а и разумът ми все пак не беше чак толкова изчезнал.

-Благодаря ти за разбирането. - светофара пред мен светна червено и спрях. - Днес ще правя вечеря, ако искаш ела. Чувствай се поканен или ако ти е неудобно може да дойдеш и след това. - побързах да кажа. Стана време отново да потеглям. Този скоростен лост заяждаше. Трябва да сменя колата си с автоматик. Явно бях толкова нервна, че мозъкът ми възпроизвеждаше само прости изречения.

-Писа ми, че трябва да поговорим и аз също имам да ти казвам някои неща. - гласът му беше сериозен. - Ще е най-добре да се видим след семейното събиране.

-Добре. За мен няма проблем. - отново се опитвам да прозвуча нормално, въпреки че корема ми се свива от притеснение. За какво ли искаше да говори с мен? Дали не е срещнал някоя друга? Алекса, престани с твоите глупости! Вече започнах да се карам сама на себе си. Параноята започваше да ме обзема. - Джейсън, ще ти звънна след минутка, шефката ми ме търси. - казах му, когато името на Алисън излезе върху екрана на таблото и се чу бибкащ звук.