War for speed

23.

Прочетох последното изречение на втората приказка за лека нощ и погледнах към малкото ми съкровище, с което се бяхме сгушили на малкото й легло.

-Мамии, може ли още една приказка? - чух гласчето, за което бях готова на всичко и се усмихнах.

-Явно много си се развълнувала в тази детска градина след като не заспиваш и при втората приказка. - засмях се, но просто не можех да й откажа за това посегнах към следващата книжка.

По средата на четвъртата приказка принцесата ми беше заспала и сега лежеше сгушена между завивките в леглото си, притиснала малката плюшена панда, която беше любимата й играчка. А аз стоях свита на земята, галейки косите й. Саманта растеше толкова бързо, че имах чувството, че не мога да й се наситя достатъчно. Спомнях си сякаш беше вчера, когато растеше вътре в мен и усещах ританията й. А после се беше родила. И каквито и съмнения да имах за това дали съм готова да бъда майка, самотна майка, бяха изчезнали завинаги. Защото знаех със сто процентова сигурност, че съм готова на абсолютно всичко да защитя това малко същество. Винаги съм се чудела дали постъпих правилно като не казах на баща й за нея и дали това не беше грешен ход, но докато я гледах онзи ден в болницата се убедих, че ще направя, каквото е нужно, за да не й липсва нищо. Аз също бях израснала без един родител. Майка ми беше починала, когато бях много малка и така или иначе не си спомнях нищо за нея освен от снимките, които баща ми ми беше показвал. Но той се беше справил. Беше ме отгледал сам самичък и не бях почувствала липса. Щях да се постарая същото да се случи и с моята дъщеря. А ето, че съкровището ми вече беше на 5 годинки и ходеше на детска градина. А другата година щеше да бъде първи клас. Просто не мога да си представя колко бързо течеше времето. Но явно само на мен така ми се струваше, защото Сам беше развълнувана за всяко ново приключение, което й следваше и не се страхуваше. А аз просто исках тя да си остане такава мъничка и винаги да мога да я държа до себе си. Но знаех, че не може. Това беше да си родител. Трябваше в крайна сметка да пуснеш детето си да полети, дори и да не ти се струва, че то е готово. Което определено не беше случая. Сам беше готова да разпери крила и да полети. Просто на мен ми беше трудно да я пусна, за мен тя винаги щеше да си остане моето малко съкровище. Но нямаше значение за какво бях готова. Важната в този случай беше тя. А аз бях готова на всичко за нея. Ако искаше да лети, щях да я пусна да лети. Аз винаги щях да кръжа около нея и да се уверявам, че тя е добре.