War for speed

9.

Бях като заек, подплашен от лисица. Огледах добре целия коридор, готова да се шмугна веднага в стаята си, ако отнякъде видя Джейсън. Ето в това се бях превърнала-заек, а може и да бях кокошка, защото дори отказах да се доближа до вратата на стаята му, а съответно и до асансьора. Слизах 13 етажа по стълбите. Гърдите ме боляха и едвам си поемах въздух, но бях готова на всичко да избегна среща с онзи арогантен задник. Толкова ми беше писнало от надути пуяци, които си мислят, че са единствени и светът се върти около тях. Вчера ме целуна, а веднага след това е спал с друга. Чудо голямо! Няма да позволя на такова нещо да ме засегне!

С поглед търся баща си и го виждам да ми маха от другата страна на фоайето. С няколко бързи крачки стигнах до него и го прегърнах.

-Здравей, тате! - стоях заровила глава в сгъвката на врата му, както когато бях малка.

В момента се нуждаех от единствената сигурна мъжка фигура в живота ми.

-Здравей, миличка! - уви ръцете си около мен. -Нямам против да ме прегръщаш така, връщам се с поне 15 години назад, но какво е станало?

Защо ме познава толкова добре? Може би, защото ти се държиш странно, Алекса.

-Нищо не е станало, просто днес е един от онези дни в които съм доста емоционална. -опитах се да се оправдая с периода ми на неразположение.

-Ами...- замълча за миг. -Ако искаш да излезем утре?

-Не, не, няма проблем. Хайде.

Хващайки го под ръка, тръгнахме към изхода на хотела. Сутринта, татко се беше обадил на фирма за коли, за да наеме една, защото мразеше да зависи от градският транспорт и искаше придвижването ни да е спокойно. Бащи ми ме поведе към "Фиат 124 Спайдър", спортен модел от 2016г.

-Добър избор, но нямаше ли някоя по-обикновена кола? -попитах.

-Какво й е на колата? Виж каква е хубава. -погали благовейно с ръка капака на колата. -Трябва да си вземеш нещо подобно с повече мощ.

-Благодаря, но си харесвам "Минито".

Когато си купих "Мини Купър", баща ми изобщо не беше доволен. Той беше фен на спортните коли, а и все пак работеше само около такива. Чист любител на високите скорости.

Татко бе прекарал голяма част от живота си по тези места или по скоро на пистите, но когато имаше време заради мен ходеше да разглежда забележителности. Чаках с нетърпение да ми изпрати картичка или магнит, понякога ми взимаше и други неща, за да мога да си представя тези забележителни места. Когато бях на 9 имах голямо желание да видя замък, тогава баща ми беше тук в Монца, Италия. Изпрати ми картичка от "Кралската вила", бях впечатлена от архитектурата й, започнах да си представям как изглежда всяка една от стаите, какви хора са живеели вътре. Къщата ми за кукли скоро се превърна в едно малко подобие на този исторически паметник. От тук дойде и любовта ми към интериорния дизайн.