27.

978 74 33
                                    


Телефонът ми звъни за сетен път, засилвайки тъпата болка в главата ми. Вече съжалявам, че снощи съм изпила толкова много. С голямо усилие се превъртам на другата страна и изключвам шибаната мелодия, която играе по всеки един от нервите ми. Разтривам очите си и най-накрая се съсредоточавам над екрана на телефона ми.

5 пропуснати обаждания от Алисън.

Какво, по дяволите се беше случило? Някакъв пожар в офиса, беше първата идиотска мисъл, която ми хрумна. Мислех да й звънна веднага, но реших, че ще е по-разумно първо да съм съвсем будна преди да говоря с нея. Станах, запътвайки се директно към банята. Вчера явно съм била толкова изморена, че даже и грима не си бях почистила. Сега седеше като шупли и беше просто отвратителен. Уф, ужасно. Измъкнах една мокра кърпичка и се заех да го почистя, а веднага след това съблякох дрехите си и влязох под душа, за да отмия миризмата на дим и алкохол от клуба снощи. Снощи. Спрях да разтърквам шампоан в косата си и се замислих. Какво, по дяволите, се беше случило снощи? Въобще не си спомнях как съм се прибрала. Но поне бях пристигнала благополучно вкъщи. Което естествено не обясняваше белите петна в спомените ми. Спомнях си как танцувахме с Габ и как се бях запътила към тоалетната.. И Джейсън. Как се скарах с него, как отидох на бара и говорих с онзи мъж и как после се опитах да избягам, но той ме хвана и ме поведе към вип зоната. Но какво се беше случило после? Спомнях си мътно как си налях питие там, но след това всичко беше мъгла. Много гъста мъгла.

Звъненето на телефона от стаята ми ме изтръгна от мислите ми. Изплакнах набързо шампоана от косата си и се измъкнах от под душа, увивайки една пухкава хавлия около тялото си. Изтичах обратно към стаята си и успях да вдигна точно преди шефката ми да затвори.

-Ало, Алисън! Здравей! - отговорих задъхано.

-Момиче! Цяла сутрин се опитвам да се свържа с теб. Къде се загуби? - чух гласа на шефката ми и слава богу не беше ядосана или притеснена.

-Извинявай, не съм чула телефона. - промърморих извинението не сигурна как ще реагира.

-Няма проблем. Важното е, че те намерих. - засмя се. - Знам, че е почивен ден, но твоят клиент се обади и огледа утре отпада. Ако можеш да го направиш в петък или събота? - един ангажимент по-малко.

-Петък ще е идеално.

-Клиентът каза, че ще ти прати снимки.

War for speedWhere stories live. Discover now