War for speed

5.

Прелиствах менюто докато очите ми не се спряха на тирамисуто. Вдигнах поглед към баща си,а той се бе втренчил в мен замислено.

-Какво?-попитах го през смях.-Да не съм се изцапала?-Не ми се случваше за пръв път да се изцапам с храна, предпочитах да й се наслаждавам, отколкото да се правя на изискана дама и да отхапвам по миниатюрни хапки.

-Приличаш много на майка си.-усмихна се тъжно, а аз протегнах ръка и стиснах неговата. Майка ми беше починала още преди да имам някакъв истински реален спомен за нея, но баща ми ми беше показвал нейни снимки и наистина много пъти се чувствах близка с нея, защото когато погледнах в огледалото виждах нейното лице.

-Знам, татко, знам.-стиснах по-силно ръката му, беше сам от 25 години и едва тази година се беше осмелил да погледне напред и да се опита да намери отново любовта, щях да го подкрепям за това и силно се надявах да успее.

-Беше ми ужасно трудно да те отгледам сам. Трябваше да изпълнявам едновременно ролята и на майка и на баща..

-Татко, справи се страхотно.

-Скъпа, ти имаше нужда от майка. Опитах се да се справя по-възможно най-добрият начин, но все пак не беше никак лесно да те отгледам сам.

-Татко..

-Не, чуй ме, тиквичке. Опитваш се да отгледаш сама Сам, но тя се нуждае от баща.

-Ти за нея си повече като баща, отколкото дядо.-опитах се да възразя, защото не исках да започваме този спор отново.

-Знам, но тя се нуждае от истинският си баща, някой, който ще бъде до нея.-стисна ръката ми и ме погледна с онзи поглед, с който ме подканваше да му кажа истината.

-Той няма да е до нея, татко. Говорили сме по този въпрос. Няма да позволя на Сам да преживее разочарование с баща си. По-добре е да не го познава.

-Миличка, не може да си сигурна, че той няма да поиска да се грижи за нея.-Бях направила грешката да му кажа, че бащата на Сам не знае за нея и сега наистина съжалявах за това, ако му бях казала, че той знае и не я иска сега щеше да ме остави на мира и да не спори по този въпрос.

-Извинявай, татко, но тъй като не знаеш кой е, а аз знам, мисля, че трябва да се доверим на моята преценка.-казах и вдигнах отново менюто, макар и вече да си бях избрала десерт.

-Тиквичке..-баща ми взе менюто от ръцете ми и го остави отново на масата, оставяйки ме без нещо зад което да мога да се скрия.-Саманта вече е на 5 години, още малко и ще почне да задава въпроси за баща си. Не заслужава дори да не получи шанса да опознае баща си!

-А заслужава да изживее разочарованието от отхвърлянето на толкова ранна възраст, така ли?-повиших малко повече от необходимото тон и се скрих зад треперещите ми ръце.

-А наистина ли мислиш, че като й кажеш на по-зряла възраст, тя няма да ти се разсърди? Кажи й сега, докато още щетите не са толкова големи.-продължаваше да ме увещава баща ми.

-Не мога, татко, не мога.-клатех вече панически глава. Не бях готова, това беше истината, просто не бях готова.

-Можеш, тиквичке, аз ще бъда до теб. Без значение кой е бащата, аз ще бъда до теб и ще ти помогна да налеем малко мозък в главата му.-опитваше се да разведри малко обстановката, но усетих как по страните ми закапаха сълзи. Баща ми ме обичаше безкрайно много и ме подкрепяше и смяташе, че всичко е поправимо. Аз отдавна бях спряла да съм такъв оптимист.

Продължих да клатя отрицателно глава и да плача тихо зад прикритието на дланите ми. Имах нужда да се махна, не можех да понеса повече от този разговор, не и сега, когато бях на ръба на нервна криза.

Стиснах здраво зъби и се опитах да се успокоя. Представих си моето малко момиченце и няма как да позволя на някой да я нарани. Много пъти бях премисляла това дали да й кажа кой е баща й,но до колкото го познавам тя ще е товар за него. В първите години от запознанството им ще се задоволи с едно-две виждания с него в годината,а по-нататък ще има само някой и друг подарък за рождения ден. Избърсах сълзите си и погледнах татко право в очите.

-Той не е като теб. Не мисля,че ще поеме отговорност за нея и не искам тя да се чувства отхвърлена. Знам какво е да имаш баща, който те обича и прави всичко за теб. Искам това и за нея,но биологичния й баща няма да й го даде.-сведох поглед към чинията си.

-Няма значение какво мислиш ти,който и да е той трябва да знае,че има дете. Това дете трябва да знае кой е баща й! -обвинителният му поглед падна върху мен.

-Това е стара история в която не искам да се ровя. Моля те, искам да прекарам малко време с теб. За това ще говорим друг път.-исках да спрем да говорим за това,мразя когато ме притисне в ъгъла и започне да ме разпитва за бащата на Сам.

-Добре. За сега няма да говорим за това,но не мисли,че ще оставя всичко така.

Виждах,че той не е съгласен с мен, но неговото мнение по този въпрос не ми трябваше. Аз знам какво трябва да направя за моето бебче.