Прелиствах менюто докато очите ми не се спряха на тирамисуто. Вдигнах поглед към баща си,а той се бе втренчил в мен замислено.
-Какво?-попитах го през смях.-Да не съм се изцапала?-Не ми се случваше за пръв път да се изцапам с храна, предпочитах да й се наслаждавам, отколкото да се правя на изискана дама и да отхапвам по миниатюрни хапки.
-Приличаш много на майка си.-усмихна се тъжно, а аз протегнах ръка и стиснах неговата. Майка ми беше починала още преди да имам някакъв истински реален спомен за нея, но баща ми ми беше показвал нейни снимки и наистина много пъти се чувствах близка с нея, защото когато погледнах в огледалото виждах нейното лице.
-Знам, татко, знам.-стиснах по-силно ръката му, беше сам от 25 години и едва тази година се беше осмелил да погледне напред и да се опита да намери отново любовта, щях да го подкрепям за това и силно се надявах да успее.
-Беше ми ужасно трудно да те отгледам сам. Трябваше да изпълнявам едновременно ролята и на майка и на баща..
-Татко, справи се страхотно.
-Скъпа, ти имаше нужда от майка. Опитах се да се справя по-възможно най-добрият начин, но все пак не беше никак лесно да те отгледам сам.
-Татко..
-Не, чуй ме, тиквичке. Опитваш се да отгледаш сама Сам, но тя се нуждае от баща.
-Ти за нея си повече като баща, отколкото дядо.-опитах се да възразя, защото не исках да започваме този спор отново.
-Знам, но тя се нуждае от истинският си баща, някой, който ще бъде до нея.-стисна ръката ми и ме погледна с онзи поглед, с който ме подканваше да му кажа истината.
-Той няма да е до нея, татко. Говорили сме по този въпрос. Няма да позволя на Сам да преживее разочарование с баща си. По-добре е да не го познава.
-Миличка, не може да си сигурна, че той няма да поиска да се грижи за нея.-Бях направила грешката да му кажа, че бащата на Сам не знае за нея и сега наистина съжалявах за това, ако му бях казала, че той знае и не я иска сега щеше да ме остави на мира и да не спори по този въпрос.
-Извинявай, татко, но тъй като не знаеш кой е, а аз знам, мисля, че трябва да се доверим на моята преценка.-казах и вдигнах отново менюто, макар и вече да си бях избрала десерт.
-Тиквичке..-баща ми взе менюто от ръцете ми и го остави отново на масата, оставяйки ме без нещо зад което да мога да се скрия.-Саманта вече е на 5 години, още малко и ще почне да задава въпроси за баща си. Не заслужава дори да не получи шанса да опознае баща си!
-А заслужава да изживее разочарованието от отхвърлянето на толкова ранна възраст, така ли?-повиших малко повече от необходимото тон и се скрих зад треперещите ми ръце.
-А наистина ли мислиш, че като й кажеш на по-зряла възраст, тя няма да ти се разсърди? Кажи й сега, докато още щетите не са толкова големи.-продължаваше да ме увещава баща ми.
-Не мога, татко, не мога.-клатех вече панически глава. Не бях готова, това беше истината, просто не бях готова.
-Можеш, тиквичке, аз ще бъда до теб. Без значение кой е бащата, аз ще бъда до теб и ще ти помогна да налеем малко мозък в главата му.-опитваше се да разведри малко обстановката, но усетих как по страните ми закапаха сълзи. Баща ми ме обичаше безкрайно много и ме подкрепяше и смяташе, че всичко е поправимо. Аз отдавна бях спряла да съм такъв оптимист.
Продължих да клатя отрицателно глава и да плача тихо зад прикритието на дланите ми. Имах нужда да се махна, не можех да понеса повече от този разговор, не и сега, когато бях на ръба на нервна криза.
Стиснах здраво зъби и се опитах да се успокоя. Представих си моето малко момиченце и няма как да позволя на някой да я нарани. Много пъти бях премисляла това дали да й кажа кой е баща й,но до колкото го познавам тя ще е товар за него. В първите години от запознанството им ще се задоволи с едно-две виждания с него в годината,а по-нататък ще има само някой и друг подарък за рождения ден. Избърсах сълзите си и погледнах татко право в очите.
-Той не е като теб. Не мисля,че ще поеме отговорност за нея и не искам тя да се чувства отхвърлена. Знам какво е да имаш баща, който те обича и прави всичко за теб. Искам това и за нея,но биологичния й баща няма да й го даде.-сведох поглед към чинията си.
-Няма значение какво мислиш ти,който и да е той трябва да знае,че има дете. Това дете трябва да знае кой е баща й! -обвинителният му поглед падна върху мен.
-Това е стара история в която не искам да се ровя. Моля те, искам да прекарам малко време с теб. За това ще говорим друг път.-исках да спрем да говорим за това,мразя когато ме притисне в ъгъла и започне да ме разпитва за бащата на Сам.
-Добре. За сега няма да говорим за това,но не мисли,че ще оставя всичко така.
Виждах,че той не е съгласен с мен, но неговото мнение по този въпрос не ми трябваше. Аз знам какво трябва да направя за моето бебче.
YOU ARE READING
War for speed
RomanceВсички изгарят от желание да срещнат извествият пилот от формула 1,но Алекса не е един от тези хора на партито. Тя стои в единият ъгъл с пълна чаша в ръка,но когато решава да намери баща си,за да му каже,че ще си тръгне се натъква на Джейсън Харис и...