Преди и сега

Част 1

Анна:

Париж. Името му беше също толкова прекрасно, колкото и самия град. Хората навън минаваха забързано без да обръщат внимание на красотата около тях. Не осъзнаваха какви щастливци са да живеят в град като този. На мен все още и най-малкото нещо ми правеше впечатление. Може би след четирите години, в които щяхме да учим тук, това щеше да се промени. Аз, за разлика от хората, навън стоях и се взирах в прекрасната Айфелова кула, която се виждаше перфектно от нашата квартира. Всяка сутрин, откакто сме тук, правех това. Ставах един час преди другите, правех си закуска и гледах през прозореца. След като поспаланковците се събудят, което ставаше чак към дванайсет и половина на обяд, всички се разхождахме из Париж. Тази сутрин обаче беше малко по-различна. Трябваше да прекъсна половинчасовото си взиране и да се оправя за лекции. Днес беше първия ни ден в университета. Точно, когато бях готова да се отделя от прозореца, някой се появи до мен.

- Не ти ли писва да я гледаш всяка сутрин? - Алек говореше със сънливия си глас.

Беше се появил пред мен само по долнището на пижамата си и добре оформените му плочки си личаха.

- Не. Добре ще е да носиш цялата си пижама. Все пак не живееш сам.

Този път нямаше да го оставя да му се размине. Напоследък правеше всичко, само, за да ме дразни и аз се правех, че не ми пука, но този път нямаше да е така.

- Защо? Дразни ли те? - Тонът му беше предизвикателен и на лицето му се появи мазна усмивка.

- Да. - Опитах се да звуча пределно ясно, но май бях постигнала обратния ефект, защото усмивката му стана по-мазна.

- Дразни те, че виждаш прекрасното ми тяло, но не можеш да ме докоснеш, защото си голям инат и твърдиш, че не изпитваш нищо към мен.

Алек се преближаваше все повече към мен, а аз отстъпвах назад. Вгледах се в очите му, за да му покажа, че не изпитвам нищо към него, но в следващия момент усетих усните му върху моите.

Отначало изтръпнах, но след това веднага отвърнах на целувката. Тя продължи доста по-дълго от другите ни целувки. Накрая се усетих какво правя и се отръпнах. Бях готова да го ударя, но все пак отвърнах на целувката му и нямаше да е правилно.

- Заблуждавай се, щом искаш. - След като почти го измънках под носа си, тръгнах към стаята си, но чух как Алек се извика.