Преди и сега

Част 15

Да, това е нова глава. Ще продължа да публикувам историята заради една приятелка, която почти не ме разпъна на кръст. И разбира се, защото получих много положителни коментари и съобщения и не искам да разочаровам хората, които я следят.

~~~

- Не. Алек, обичам те и искам да съм с теб, но не мога. Трябва да стоя тук, а ти да се върнеш във Франция. Ще е трудно, но можем да се справим.

Успяхме да се справим с всичко досега, с това ли няма да успеем?

- Не си личи.

Не мога да повярвам, че не ми вярваше.

- Не започвайте отново! В болница сме все пак.

И точно в този момент осъзнах, че приятелите ми няма повече да се държат с мен като с нормален човек, а по-скоро като с болен.

- Кога заминавате?

Звучеше така, все едно не ги искам тук, но това, което каза Емили, ме натъжи.

- Когато майка ти пристигне.

Не очаквах от нея по-различно държание от това на приятелите ми. Което от своя страна ме "развесели" повече.

- Мисля, че Сара ...

Джейс не успя да довърши изречението си, преди вратата да се отвори с гръм и трясък и от там да се появи моята много добре изглеждаща за годините си майка.

- Какво клюкарите пак за мен?

Беше се променила доста. Като започна от прическата, мина през роклята на "Прада" и стигна до скъпите ѝ обувки на "Гучи". Майка ми винаги е била пристрастена към скъпите и маркови обувки. Е, за жалост не само към обувки.

- Не ми се вярва да е нещо интересно.

Зад майка ми се появи и годеникът ѝ. Джордан с нищо не отстъпваше на Сара. Идеше ми да потъна в земята. Двама 40-годишни мъж и жена изглеждаха много по-добре от мен в този момент.

- Майка на годината. Няма що.

Поне не започнахме със сълзи и оплаквания за това дали ще доживея утрешния ден. Явно Сара не се беше променила само външно, но и вътрешно.

- О, Ан, не си мисли, че съм те забравила. Няма да се отървеш толкова лесно от мен. - Изчака няколко секунди преди да добави още нещо. - И не само от мен.

- Да, за жалост.-

Липсваше ми да се заяждам с майка си, въпреки че това звучеше доста странно.