Преди и сега

Част 21

Алек:

Отворих очите си и слънцето блестеще точно срещу мен. Затворих ги отново, защото ми се спеше и защото мразех да водя такъв "контакт" със слънцето. За миг се замислих къде се намирам и после последните два дни минаха като ракета през ума ми. Бях в стаята си в къщата на Джордан. Преди два дни се върнахме от болницата, след това аз прекарах двато дни с брат си и Джордан, също така посещавахме и Емили, която си лежеше вкъщи, докато се възстановяваше. Определено беше все по-добре с всеки изминат ден.

Бях готов да заспя отново, но тогава чух гласа на брат си:

- Алек, ставай по-бързо!

Трябваше да заключвам тази врата. Не, че брат ми можеше да го спре каквото и да било, най-малкото една врата, ако си беше наумил нещо.

Не отговорих и се опитах да го игнорирам.

- Часът е три следобед. Не си мисли, че ще те оставя да спиш още. - Бях изненадан от часа, но въпреки това все още ми се спеше. Единственото, което помня за снощи, беше, че с Ан си говорихме до шест сутринта.

- Изчезвай! - Не прозвуча мило, но не се и стараех да звучи така.

Завъртях се с гръб към Себастиян и без да осъзнавам, се озовах на земята. Явно една спалня не ми беше достатъчна. Поне одеалото беше все още с мен, затова се завих с него и имах планове да продължа със съня на земята.

- Няма да стане! А и имам добри новини. - Едва ли бяха по-добри от плана ми за деня, който включваше сън, сън и пак сън.

- Браво, запази ги за себе си, за да има поне едно добро нещо в живота ти. - Себастиян изобщо не се засегна от това, което му казах, защото знаеше, че когато някой ме дразни, бях готов да го обидя по всякакъв начин.

- Става въпрос за Ан. - "Умния" ми брат предположи, че с това ще спечели вниманието ми. Ако Ан имаше добра новина, снощи щеше да ми я каже.

- Е, жалко за теб, защото тя е радостта в моя живот.

Брат ми напълно се отчая от това да ме накара да го взема на сериозно и да спра да се опитвам да заспя отново.

- Ан се връща в Калифорния. - Това вече ме накара да се надигна от пода, който не беше много удобен. Одеалото обаче все още беше увито около мен. Поради някаква причина ми беше студено.

- Снощи говорих с нея и не спомена нищо такова. - Това, което каза брат ми, ме зарадва много, въпреки че не си личеше. Да видя Ан отново щеше да е най-хубавото, което ми се случи през последните седмици. Сега, когато вече почти се бях разсънил и мислех трезво, се сетих, че имаше толкова по-сериозни неща, за които трябваше да мисля освен съня.