Преди и сега

Част 33

-Може да загубим фирмата, заради баща ви.-Джордан говореше вперил поглед в Алек и Себастиян.-Аз управлявам половината акции, а баща ви другата половина.Кристиян може да прави каквото си поиска с тази половина която е негова.Може да я продаде, но не и без моето съгласие.А в момента баща ви иска да направи точно това.Обмисля да продаде акциите си на някакви странни типове, но иска и моето съгласие.А аз никога не бих се съгласил на това.

Джордан спря да говори за момент, сякаш много внимателно подбираше думите си с който да каже на племениците си, че баща им един вид ги предава.Но те вече бяха свикнали.Личеше си, че това по никакъв начин не трогна Алек, но не мога да кажа същото за Себастиян.Той винаги е искал да продължи семейния бизнес.В очите му се четеше надежда Джордан да каже, че е измислил решение как да го спре, но той просто седеше забил поглед в бюрото си без да издава и звук.Погледа ми попадна на майка ми.Тя никак не беше изненада и гледаше в една точка все едно въобще не беше тук.Що за семейство беше това?

-Познавам баща ви много добре.Няма да се откаже, докато не постигне целта си.Възможно е да стигне до крайни мерки като...-Джордан отново млъкна.Започваше да ме дразни.Все едно беше някоя турска сапуна, която на най-интересната част свършваше.-като да се опита да навреди на вас, за да ме накара да се съглася.

-Не!Баща ми не би го сторил.Никой не е толкова жесток, че да навреди на собствените си деца.-Себастиян беше първия проговорил от нас тримата.Аз нямах никакво намерение да казвам каквото и да е.Не познавам баща им и не мога да съм сигурна на какво е способен.Единственото което знаех е, че каквото и да става от тук нататък нямаше да е нищо хубаво.

-Не го познаваш по-добре от мен.Не ме карай да вадя на показ всичките му мръсни ризи, защото ако го направя ще го намразиш повече.Не целя това в момента.Искам просто да знам, че ще сте в безопасност.-Джордан ни говореше все едно сме деца.Но не бяхме.Поне аз и Алек.Себастиян все още се държеше като дете и на половина си беше такъв.

Страхувах се.Не за себе си, а за Алек и Себастиян.Никак не им беше лесно в момента.Ръката на Алек все още беше върху моята.Усещах как беше напрегнал мускулите си и се опитваше да не се разкрещи.

-И какво?Отново ли ще имаме бодигардове?-Този път Алек наруши създалата се тишина.По гласа му се усещаше яростта, която се опитваше да прикрие.Почувствах се толкова слаба в този момент.Можех всеки момент да позволя на сълзите ми да се спускат по лицето ми.Опитвах се да бъда силна заради тях двамата, но не успявах.Само се молех Алек да не ме погледне.Ако го направи на секундата ще разбере какво ми е.