Преди и сега

Част 4

Анна:

Отворих очите си и видях изгряващото слънце. Първата ми мисъл беше, че бяха минали три дена, откакто бяхме заедно с Алек. Обърнах се на другата страна от леглото и видях, че него го няма. След това погледнах към часовника на нощното шкафче и часът беше дванайсет и половина наобяд. Имах само половин час да се оправя, за да не закъснея за лекции и никой не е решил, че трябва да ме събуди. Едва сега си спомних защо съм се успала толкова. Едва снощи се бяхме прибрали от Лондон. Беше малко трудно, защото вместо да си почиваме трябваше да обикаляме магазините, за да си търсим дрехи, защото и двамата бяхме отишли само с дрехите върху себе си. И все пак си изкарахме супер. Обиколихме малка част от Лондон, като се снимахме с някакви тинейджъри горе-долу на нашата възраст. Алек дори ме заведе на някакъв нощен клуб, като твърдеше, че да отидеш в Лондон и да не отидеш на нощен клуб било като да отидеш в Египет и да не видиш пирамидите. Което за мен не беше така, но с Алек беше трудно да се спори. За дванайсет минути бях готова и излязох от стаята си. В хола намерих единствено Джейс, който лежеше на дивана с няколко шоколада на масата и гледаше някакъв филм. Когато ме видя, ми предложи да се присъединя и аз приех.

- Къде са останалите двама?

Забелязах, че Алек и Емили ги нямаше из къщата, а и беше тихо, което беше достатъчно, за да се сетя, че липсваха.

- Отидоха да купят храна, защото тя свърши, докато ви нямаше. Като заговорихме за това поздравления. Най-накрая се събрахте, усещам вкуса на спокойствието.

Джейс беше наистина заинтрегуван от това, което говореше и забрави за екшъна, който гледаше.

- Сериозно? Колко, по дяволите, ядете с Емили?

Не, че аз много често проверявах колко храна имаше. Почти винаги ядох навън. Един вид се наслаждавах, че нямаше кой да ми надува главата да не ям навън, защото било вредно и нямало смисъл да харча излишно пари.

- Не знам. Не следя точно колко ядем. Предполагам много. А да и сега се сетих, че след като вече сте заедно, ще спите в една стая и следователно една се освобождава. Та, мислех си, когато бебето се роди, свободната стая да я направим негова детска.

Едно от качествата на Джейс беше, че говореше много. Започнеше ли да говори, нямаше спиране. Минаваше от една тема, на съвсем друга, но това на мен не ми пречеше, защото обичам да изслушвам хората.