Преди и сега

Част 22

АННА-МАРИ:

Алек стоеше право пред мен. Не знаех какво да направя, нито да кажа. Имах толкова много неща, за които исках да говоря с него, но не знаех с кое да започна, а и не мога да говоря пред Джордан и Себастиян. Та аз дори не знам какво правя в тази къща. Майка ми сигурно ще дойде всеки момент, а не искам да се засичам с нея, но не можех да си тръгна, преди да говоря с Алек.

- Себастиян, ще дойдеш ли с мен за минута? - Джордан беше първият, който се усети, че стоим в пълна тишина и само се гледаме в очите от няколко минути.

Себастиян не каза нищо, а само последва Джордан. Исках и с него да говоря, но това щеше да се случи по-късно.

- Няма ли да кажеш нещо? - Алек наруши тишината между нас. Истината беше, че не знаех какво да кажа. В един момент исках да проговоря и да не спра да говоря, докато не кажа всичко, което исках, но в следващия момент всичко, което исках да кажа, ми се струваше грешно.

- Мога да кажа много неща, но няма да е правилно. - По лицето му се изписа изненада и аз не разбрах защо.

- От кога на теб ти пука, кое е правилно и кое - не? - Сега и аз се питах същото. Изненадващо е как в един момент дори и аз не можех да се позная. Изненадващо и странно.

- Кажи ми защо ... защо си подкупил Иън? - Знаех отговора на въпроса си, но исках да го чуя от неговата уста, за да съм напълно сигурна. Въпреки че щеше да е по-добре да не бях разбирала за нищо, защото сега всичко се промени. От две години всичко изведнъж се променяше. Вече дори ме беше страх да заспя. Имах чувството, че като се събудя ще съм или в болница, или в някоя много кофти ситуация като тази в момента.

- Исках да се чувстваш добре, а и за да има кой да се грижи за теб. И да е някой под четиридесет. - Оценявах това, че му пука за мен и иска да се чувствам добре, но можеше поне да ми каже. Едно от нещата, които ценях в живота си, бе личното пространство и буквално откачах, когато някой се опита да ми го отнеме.

- Не знам какво да ти кажа ... в момента, в който отворя устата си, за да проговоря, нещо ме спира. Може би не намирам точните думи или ... просто няма какво да ти кажа. - Излъгах. Имах много да му казвам, но ако го направя, ще се скараме, а това беше последното, от което се нуждаехме.

- Тогава не казвай нищо.

Алек се приближи до мен и не спря да се приближава, докато буквално не усещах дъха му. Понякога имах чувството, че ще се изгърби заради мен, защото за да се доближи до лицето ми, трябваше да се наведе доста. Все пак имахме около десет сантиметра разлика. Знаех какво ще направи и нямаше да го спра, защото и аз исках същото. Страното беше, че сърцето ми се разтуптя по-бързо все едно се целуваме за първи път. В този момент осъзнах колко много обичам да усещам меките му устни върху своите. Двете му ръце стояха точно на бузите ми, нещо, което прави винаги, когато ме целува. Никога до сега не бях обръщала такова внимание на ръцете му, които вече се намираха около кръста ми. И общо взето на навиците му, когато ме целува. Това ме плашеше, защото може би беше последния път, когато го целувам. Помня, че последния път, в който прегърнах баща си, за първи път забелязах, че едната му ръка, стоеше на косата ми, а другата на гръбнака ми. Прегръщаше ме толкова силно, че да не мога да помръдна, но не чак толкова, че да ми изкара въздуха.