Преди и сега

Част 10

- Не! Не, не и не. Няма начин.

Разговора ми със Себастиян се проточи два часа. Време, през което Алек не беше стъпил в стаята ми, но този път не се притеснявах. Емили и Джейс бяха при тях, а и Себастиян ме изкара напълно от реалността и забравих за всичко и всички около мен.

- Не се шегувам. Просто не издържам повече без вашите глупости. И имам нужда от почивка.

Все още стоях като статуя и осмислях това, което ми каза.

- Себастиян Верлак в Париж. Както и да го гледам, винаги ми се струва много странно и опасно.

Опитвах се да скрия това, че супер много се радвах, че ще го видя отново. Просто винаги трябваше да има нещо, с което да го дразня.

- Ще се престорим, че това не прозвуча като "Не те искам в Париж и оправданието ми е, че тук е твърде опасно и може нещо да ти се случи, но както казах, не те искам."

Дори не се бях замисляла, че е прозвучало така, но все пак това е Себастиян, той винаги разбира нещата по много странен и комичен начин.

- Е, аз по принцип никога не съм те искала, но никой не ме е питал.

Ядосаните въздишки на Себастиян ме накараха да продължа:

- Шегувам се. Кажи сега сериозно кога ще престигнеш.

- Ако изчисленията ми са точни, би трябвало сутринта към десет.

За първи път чувах Себастиян да говори така и явно нямаше да е за последен. Беше си поставил цел и твърдо я следваше.

- Което означава, че ще си тук след ...

Погледнах часовника на стената, който показваше два вечерта:

- Девет часа.

- Хубаво, но сега моя милост ще си ляга, защото му се спи ужасно.

Точно, когато щях да се пошегувам с него, Алек влезе в стаята само по една кърпа, която беше увита около кръста му и скриваше краката му.

- Лека нощ, Себастиян.

След това хвърлих телефона си върху леглото и се приближих до Алек. Не можех да отрека, че беше секси. Едва ли някой можеше. Винаги съм се чудела откъде има плочки на корема, след като никога не съм го виждала да тренира, но пък може преди да е спортувал. Черната му коса в момента беше мокра и това ѝ придаваше още по-черен цвят. Единственото, което исках в момента, бе да го прегърна и никога повече да не го пусна. Точно това и направих.