Преди и сега

Част 5

- Ей, добре ли си? - Погледа ми попадна на Емили, която стоеше на леглото си в болницата. Беше станала и даже вече се обличаше, въпреки че доктора каза да остане тук поне още един или два дни, но не, тя си беше инат. Минали бяха само два дни, откакто стояхме в болницата при Емили, която спеше през цялото време. Събуди се буквално преди няколко часа и реши, че ѝ е писнало да седи тук.

- Да, достатъчно добре, за да се прибера вкъщи. - Изражението ми в момента беше твърде отчаяно. С това момиче не можеше да се спори.

- Вече не става въпрос само за теб. Носиш отговорност и за друг живот, освен твоя. Боже, виж ме, звуча като майка си заради теб. - Емили се разсмя леко и се изправи пред мен в знак, че е готова да тръгваме. В коридора ни чакаха Джейс и Алек, надявайки се, че ще успея да я убедя да седи тук още поне един ден.

- Ан, моля те, поне веднъж уважи решението ми или недей! Мога си тръгна от тук със, или без вас. - Вече се беше запътила към вратата и преди да се усетя излезе на вън. Последвах я, защото нямах друг избор. Лицата на Джейс и Алек бяха твърде уморени и те като мен си мечтаеха да се приберат вкъщи, но ако Емили ни беше послушала и беше останала, за нейно добро щяхме да изтърпим и още един ден. Джейс прегърна силно Емили, може би, защото я виждаше за първи път на крака от два дни на сам.

- Не, че искам да ви прекъсвам, но ако ще се прибираме, нека да е по-бързо. - Алек проговори най-накрая. Единственото, което чух от него днес беше само "Аха", "Мхм" и едни много леки кимания. Знаех, че това беше заради умората. Всеки си имаше свой начин да я покаже. Джейс се ядосваше за най-малкото, Емили пиеше първото нещо, на което попадне, няма значение вода или алкохол е, а моите бяха много, така че в момента не ми се мислеше за всички. Влюбените гълъбчета най-накрая се отделиха един от друг и всички се запътихме към вкъщи. Най-любимото ни място в този момент.

~~~~~~~~~~~~

Вечерта, в която се върнахме от болницата, часът беше единайсет и тогава всички на секундата заспахме. На следващата сутрин се събудихме в два часа наобяд и обядвахме, понеже пропуснахме закуската. В момента всички си стояхме вкъщи и гледахме поредния филм на Марвел, докато си отпочивахме удобно на дивана. Масата пред нас беше в ужасно състояние заради пицата, спагетите, колата, сладоледа и всички други вредни храни, които си поръчахме. Но най-хубавото от всичко си оставаше, че най-накрая всичко си дойде на мястото.