Преди и сега

Част 6

На сутринта се събудих с главоболие, въпреки че миналата вечер не бях пила много алкохол, но и не си спомнях нищо след целувката ми с Алек посредата на клуба, докато всички погледи бяха вперени в нас. Усетих, че лежа сама на леглото си и потърсих с поглед Алек из стаята, но не го открих и станах набързо. Запътих се към хола, за да видя дали е там. За моя щастие открих и двамата пияници от снощи. Емили беше в кухнята и правеше нещо подобно на закуска. Джейс и Алек се бяха излегнали на дивана и пиеха някакъв алкохол.

- Алкохола от снощи не ви ли стигна? - Погледите и на тримата попаднаха право в мен, което ме подразни, защото мразех да ме гледат рано сутрин. Точно тогава приличах на чудовището от Лох Нес.

- Клин клин избива. Това според нас е най-добрия начин да си излекуваш махмурлука. - Алек беше единствения, който ми отговори, защото Джейс едва си държеше очите отворени и едва ли му се говореше, а Емили е твърде съсредоточена върху закуската си. - Само че като те гледам, въобще не си готова за лекции.

- Какво?Днес имаме ли? - Напълно бях забравила за учението. Напоследък много често мислех, че сме тук на почивка, което до някъде си беше вярно.

- Да. Аз съм готов да тръгна, когато си готова и ти. - Намигнах на Алек в отговор и се затичах към стаята си, за да се оправя набързо. Нужни ми бяха точно пет минути и вече бях готова. Избрах си бял потник и къси панталони. Оставих косата си пусната и взех първата чанта, която видях. Нямаше нужда да нося тетрадка за записки, защото Алек винаги носеше. Когато отново се появих в снежно белия ни хол, вече всички бяха по-будни. Доколкото си спомнях Емили и Джейс имаха лекции след нас, така че имах цял ден заедно с Алек.

- Ние взимаме колата, а вие се оправяйте. - Леко егоистично прозвуча това изречение, но се надявах да разберат, че се шегувам.

- Ок.Щом ще е така. Аз довечера ще си сготвя, а вие с Алек се оправяйте. - Емили се засмя на казаното от Джейс. Само на нас двамата с Алек не ни беше смешно.

- Тя само се шегуваше. Мисля, че има пари в кухнята. Вземете си такси. - Цялото изречение беше съпроводено от тежките въздишки на Алек, докато ставаше от дивана.

- Уоу. Толкова си щедър, Алек. - Разбира се, че Джейс трябва да си отвори голямата уста. Ако някога не се заяде с някой от нас, значи нещо му има.