Преди и сега

Част 23

Алек:

Джордан извика мен и брат ми в кабинета му преди десет минути и Себастиян все още го нямаше. Типично за него. Нещото, което ме притесняваше в момента, бе изражението на чичо ми. Познавах го повече, отколкото на него му се вярва, и знаех, че иска да говорим за нещо сериозно. Ако не беше така, в момента щяхме да стоим в хола и Джордан щеше да води безсмислен разговор с мен, защото попринцип е човек, който мрази тишината, но в момента беше потънал в мисли.

Нещото, за което аз винаги мислех, когато погледна Джордан е, че можеше на негово място да е баща ми. Щях да се чувствам много по-добре, ако знаех, че мога да разчитам на собствения си баща по всяко време, но не можех. Като малък сравнявах чичо си и баща ми. И винаги намирах прилика първо в това, че и двамата не можеха да се грижат за някой друг, освен себе си. А сега се оказа, че дори и по това не си приличаха. Сега си нямам напредстава с кого и къде е баща ми, а пред мен стои чичо ми, който през последната една година се беше променил и заемаше ролята на баща ми. А да играеш ролята на някой друг, е много трудно, особено когато заместваш един баща, който никога не се е сещал, че има синове.

Вратата се отвори с гръм и трясък. Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера, че е Себастиян. Джордан въздъхна и посочи на брат ми свободното място на дивана до мен. Без да казва нищо, той затвори вратите на кабинета по-леко, отколкото ги отвори, и след секунди се озова до мен. Погледнах го с обвинителен поглед и той проговори, нарушавайки създалата се тишина в стаята:

- Съжалявам, че закъснях, имах работа.

- Като каква? Да си оправиш косата? - Този път брат ми ме гледаше кръвнишки, но неговите погледи никога не са ме карали да се притеснявам или стряскам. Все пак той беше малкия ми брат и не можех да не се заяда с него по някакъв начин.

- Това може и да е твоята причина да закъсняваш, но не е моята. - На Джордан определено не му се понрави да слуша как се дразним взаймно, но все още не беше казал нищо. Очаквах всеки момент да го направи.

- Аз не закъснявам. - Брат ми беше готов да ми отговори, но както предположих, на Джордан му писна и го прекъсна, преди дори някакъв звук да е излязъл от устата му:

- Това, за което искам да говоря с вас, е много по-важно от косите ви. - Чичо ни спря за момент, за да се увери, че го слушаме и двамата. Когато се увери, че е така, продължи. - Алек, ти си вече пълнолетен и след като се отказа от ученето, е време да помислиш какво ще работиш, а аз се нужда от помощник като за начало. След време, разбира се, ще заемеш по-висока длъжност, а когато вече си добре обучен, ще заемеш и моят пост. Очаквам от вас двамата да запазите това, което изградих с много труд. Искам само да ви напомня, че преди две фамилии оправляваха фирмата ни, но сега сме само ние. Тоест само аз и баща ви. Но тъй като него го няма и едва ли ще се върне скоро, сега съм само аз.