Преди и сега

Част 24

Анна:

Докато стоях в голямата къща на Иън и слушах как той ми обясняваше какво се е случило и защо е приел да ми бъде нещо като бавачка, се замислил какво правя тук. Извън тази къща и на още десет пресечки имаше хората, които обичах, а аз стоях тук и слушах оправданията на един непознат. Истината от самото начало беше, че не ми пукаше за Иън, нито за нещо свързано с него. Алек е искал просто да се чувствам добре в онази отвратителна болница, а на Себастиян просто не мога да му се ядосвам или обиждам. Той няма абсолютно никаква вина за това, което ми се случва на мен. Но от друга страната, майка ми този път беше прекалила. Единственото, което исках да разбера сега, е защо го е направила.нТова е въпросът, който не ми даваше мира, но всеки път не намирах смелост да я попитам. Може би, защото имах нужда от време, за да разбера какво искам от нея, от себе си и от живота.

- Аз трябва да тръгвам. - Прекъснах разказа на Иън и станах от удобния му диван. Огледах къщата отново. Всичко беше в бяло и черно. Мебелите му бяха чисто нови, почти неизползвани. Стаята, в която се намирахме в момента, предполагам беше хола. Признавам, че беше доста голям, но от друга страна половината място беше празно, което някак си е грозно.

- Но часът е един през нощта. - Напълно бях изгубила представа за времето, но наистина беше време да си вървя, защото исках да се прибера вкъщи и да се наспя.

- Това не е... - Звукът от телефона ми прекъсна изречението ми. Извадих телефона от джоба си и видях на екрана Алек, който се усмихваше на камерата. При вида на снимката и аз се усмихнах несъзнателно. Отначало се поколебах дали да отговоря. Ако беше разбрал, че не съм вкъщи, щеше да започне да разпитва къде съм, а в момента нямах нужда от това.

- Здравей, какво е станало? - И все пак реших да вдигна.

- Съжалявам, ако съм те събудил, но Емили ражда и ние отиваме към болницата. Тя иска ти да си до нея, така че ако можеш, ела веднага. - Това беше най-добрата новина, която съм чувала от няколко месеца. Един напълно нов и малък човек беше на път да се появи на този голям свят. Усмивката ми стана по-широка.

- Тръгвам на там веднага. - Алек беше на път да каже нещо, но аз не го дочаках и затворих телефона. Трябваше да стигна по възможно най-бързия начин до там и нямах време за губене.

Иън каза нещо, но не го чух, защото се изстрелях като стрела през входната врата. На пътя пред къщата имаше спряна кола, която много ми приличаше на една от колите на Джордан. И наистина беше една от неговите коли. И то най-хубавата. Човека в нея, разбира се, беше Себастиян. Как е разбрал, че съм тук? По важния въпрос е: Как Джордан му е дал колата си?