Преди и сега

Част 27

Алек:

Обиколих болницата поне десет пъти, но нито веднъж не видях Ан.Според Емили е у тях, за да си почине, но на мен не ми се вярваше да е така.Вървях напред без да обръщам внимание на хората около мен , защото бях потънал в мислите си.В следващия миг усетих тежеста на нечие друго тяло и едва тогава се осъзнах.Премигнах няколко пъти насреща му и чак тогава видях, че това е Джейс.

-Какво или кого търсиш?-Джейс ме познаваше твърде добре, затова и нямаше смисъл да го лъжа.Ако можех само да знам къде е тя в момента, само едно, единствено нещо и щях да дишам по-спокойно.

-Ан, чудя се къде може да е.-Получих директен, опасен и учуден поглед.Това само още повече ме притесни и усетих как несъзнателно започнах да трия ръцете си една в друга.Правех това винаги когато се тревожа за нещо.

Ами ако тя ме е последвала и е видяла всичко?

-Видях я да излиза с Ерик.Не, че имам нещо против него, но не ми хареса увереността с която и говореше и начина по който я гледаше.-И на секундата получих отговора на въпроса си.Разбира се, че Ерик ще го направи.Само търсеше възможност да ни скара и сега му се отдаде такава голяма възможност, че не успя да я препусне.Бях забравил за него преди да се върнем тук.

-По дяволите!-Имах нужда да ударя нещо и най-близо до мен беше стената.Свих ръката си в юмрук и ударих няколко пъти стената.Удрях колкото се може по-силно и спрях едва тогава когато не можех да държа ръката си повече стисната.

-Бих те попитал какво се е случило, но ще ми разказваш по-късно, защото определено не искам да заставам между ядосана жена и мъжа който я е вбесил по този начин.-Погледа ми се насочи към Джейс, който само ми се усмихна и влезе в стаята на Емили.Дори не ми обясни какво точно имаше предвид и точно когато бях на път да отворя вратата, погледнах на другата страна и замръзнах на място.Тя вървеше към мен с поглед на дявол, който идваше за душата ми.Спря точно преди лицата ни да се доближат толкова, че да усещам дъха ѝ.

-Ан, слу...-Преди да успея да кажа нещо повече на бузата ми вече имаше отпечатъци от ръката ѝ.Щях да излъжа ако кажа, че не съм го очаквал.Все пак тя не знае нищо, освен това което Ерик ѝ е казал и това, което сама е видяла.

Ан замахна, за да ме удари още веднъж, но този път успях да я спря на време.Хванах ръката ѝ се опитах да я задържа, но тя се отръдпна все едно се беше опарила.