Преди и сега

Част 19

Същата вечер четиримата се озовахме на купона на Марк. Почти навсякъде беше навалица, само на двора нямаше толкова хора, освен някои влюбени гълъбчета, които се натискаха. Изгубих Алек и Джейс някъде сред всички тези хора, докато се опитвах да намеря Мак, но поне намерих Емили. Стори ми се странно да я намеря до до алкохола.

- Бременните не пият алкохол, нали?

Тя ме погледна и се засмя. По погледа ѝ разбрах, че се замисли над думите ми.

- Не всички. - Емили наистина изглеждаше добре, дори и с този корем.

- А, да, забравих, че ти си от лошите бъдещи майки. - Това си прозвуча обидно, но не беше нарочно.

- Ако ми го беше казал преди седем месеца, щях да ти отвърна, че за първи път си прав за нещо, но сега отново грешиш. - И на това се казва отмъщение. За жалост все още е запазила отмъстителния си дух.

Погледна ме с мазната си усмивка, взе чашата пълна с водка и ме остави да ѝ гледам гърба. Сигурен съм на сто процента, че ако не беше бременна и не ходеше със Джейс от две години, момчетата щяха да се р Сигне ен съм на сто процента, че ако не беше бременна и не ходеше със Джейс от две години, момчетата щяха да се редят на опашка зад нея. И нищо чудно. Но съдбата ѝ била такава от рано да намери любовта. Никога преди не се бях чувствал толкова поетичен, колкото в този момент.

Огледах се наоколо, в опит да открия някой друг от приятелите си, но не виждах никого. Усетих нечия ръка на рамото си и се обърнах на секундата. С радост установих, че това беше брат ми.

- Най-накрая те открих. - Явно и двамата сме се търсели взаймно.

- Къде е Джейс? - Само него го успях да открия тази вечер, но като го познавам беше или при басейна, или при готините момичета.

- Намери Емили и я замъкна нанякъде. - Явно и той се беше променил. Странно ми беше как едно неродено бебе ги е променило толкова, колкото никой жив човек не би успял.

- Какво е това в ръката ти? - Забелязах цигарата между пръстите му и започнах да се чудя какво отново го е накарало да я запали.

- На какво ти прилича? - До този момент погледа ми беше насочен към лицето му, но сега вече гледах към двете момичета срещу нас. Човек трябва да е много глупав, за да не забележи, че си говореха нещо за нас двамата. Това ме зарадва, защото момичето от ляво привлече погледа ми.