Преди и сега

Част 32

След като с Алек закусихме, започнахме да правим планове как и къде ще прекараме деня.И двамата знаехме, че все някога ще се върнем и ще трябва да се изправим пред проблемите си, но поне сега можехме за малко да избягахме от тях.Надявах се сега, когато двамата бяхме заедно всичко да е по-лесно.

-Ще започнем с "Музея на изкуството". Няма да разгледаме целия, защото това ще ние отнеме целия ден.Следващата ни спирка е "Парка на любовта". Колко съм романтичен само!И това ако не го оценяваш...-Алек ме погледна и се засмя.Усмихнах му се фалшиво, защото на мен не ми се струваше много интересно.Никога не съм обичала музеите.

-А какво ще кажеш да си останем вкъщи, да гледаме филми и да се натъпчем с вредна храна?-Алек ме погледна с този негов отчаян поглед.Аз лично бих се наслаждавала на един такъв ден прекаран в спокойствие, но не и той.Трудно щяхме да се разберем, не че до сега се разбирахме лесно.

-Много си скучна.А и това можеш да го правиш навсякъде.За пръв път си в този град, не искаш ли да го разгледаш целия и да видиш всяка една забележителност?-Колко беше мил само.Знаех, че Алек е авантюрист, но чак път толкова.

-А ти си...-Не можах да се доизкажа, защото пред нас се появиха Оливия и Ник.Явно бяха свършили със сутрешната разходка.

Тези двамата изглеждаха толкова сладки един до друг.Наистина много се радвах, че Ник най-накрая беше щастлив.Не мислех, че след смъртта на Изабел отново ще го видя толкова щастлив, колкото беше през последните два дена.Това се дължеше на Оливия и най-вече на любовта и към него.Щеше ми и ние да сме като тях.Имаха си своя къща, работа, приятели и въобще всичко за един прекрасен живот.А ние с Алек дори не знаехме къде ще прекараме следващия ден.Дали ще е тук, дали ще се върнем при семейството и приятелите си или ще поемем по друг път.Това си имаше и своите предимства, все пак винаги съм си мечтала да живея за мига.

-Прекъсваме ли нещо?-Лив наруши създалата се тишина в стаята с въпроса си.

-Не, тъкмо спорехме как да прекараме остатъка от деня.-Лив се усмихна и повдигна вежди предизвикателно.Не я познавах много добре, но си личеше, че беше намислила нещо.

Нямаше шанса да го сподели с нас, защото телефона на Алек из вибрира.Той доста се зачуди преди да вдигне и предположих, че е Джордан.

-Кажи?-По тона му познах, че беше Джордан.

През цялото време Алек само кимаше с глава или повтаряше "мхм". Каквото и да му е казал не е било нещо хубаво . Изражението му се промени. Преди да вдигне телефона беше щастлив, а сега си личеше, че беше ядосан.