Преди и сега

Част 34

Качих се в бившата стая на Алек и стоях там около един час, преди да чуя приближаващи се стъпки. Нямах багаж, който да оправям. Всъщност нямах абсолютно нищо.

Вратата се отвори и Алек се появи пред мен.

- Какво правиш тук? - Добър въпрос. Само че и аз не знаех отговора.

- Трябваше ми място, където мога да остана на спокойствие.

Очите му го издаваха. Беше намислил нещо.

- Казвай какво си намислил! - Той просто ми се усмихна. Нямаше и помен от онова лице, когато бяхме при Джордан. Сега единственото нещо, което се четеше на лицето му, беше спокойствие.

- Наистина ли си мислеше, че ще стоя просто така? Че ще се примиря и ще се крия? Не, Ан, ще се изправя срещу собствения си баща. И ако трябва ще го съсипя. Въобще няма да ме интресува кой е и това, че във вените ни тече една кръв. Ако се наложи ще пролея собствената си кръв, но няма да живея, криейки се и страхувайки се, че нещо може да ви се случи.

Това беше той. Това беше момчето, в което се влюбих преди три години. За миг се бях уплашила, че се е примирил и че се е предал. Но не беше.

- Какво ще правим? - Нарочно го казах в множествено число, в което се включвах и аз. От сега нататък щях бъда до него, каквото и да става. Ще се борим рамо до рамо.

- Ан, не искам да те намесвам. Това е моята битка, срещу моя баща. - Думите му ме ядосаха.

- Не, не е твоята битка. Вече няма твое и мое. Няма да стоя с кръстосани ръце и да чакам още някой, който обичам да пострада. Болката е нечовешка, Алек, когато си можел да направиш нещо, за да спасиш един човек, а не си. И си го загубил завинаги. - Успях! Накарах го да осъзнае, че нямаше да стоя настрана.

- Добре, няма да споря с теб. Себастиян трябва да слезе всеки момент. Оттук отиваме с него на летището, качваме го на самолета за Денвър, а ние се качваме в кола, която ще ни отдведе далеч от тук. За сега не мога да ти кажа къде точно. - Всичко ми се струваше толкова объркано.

- Себастиян знае ли за плана? - Алек се усмихна и се приближи до мен.

- С него знаем отдавна за това. Просто трябваше да изиграем една актьорска игра. И наистина много съжалявам, че не ти казахме, но щеше да се издадеш пред Джордан и майка ти, а това щеше да промени всичко. - Не можех да повярвам, че през цялото време двамата са ме лъгали и са ме оставили в невидение.