Преди и сега

Част 31

След дългото и мъчително мислене какво да кажа на Алек, най-накрая огладнях. Слязох долу по най-тихия начин, за да не събудя влюбените гълъбчета. Когато влязох в кухнята, забелязах сянка на човек. Изплаших се и бях готова да се развикам, но тогава светнах лампата и видях, че това е Оливия.

- Боже Господи, изкара ми акъла! - Лив беше не по-малко уплашена от мен.

- Не думай! - Забелязах течния шоколад в ръката ѝ.

Тя се приближи към хладилника и го отвори. Извади друг течен шоколад и ми го подаде заедно с лъжицата. Вече започнахме да се разбираме само с погледи.

- Защо не спиш? - По принцип трябва да има причина някой да е буден в три през нощта .

- Не мога да заспя, а и огладнях. - Лив се замисли за момент, а след това проговори. - Ти?

- Знам ли... твърде много мисли и спомени.

- Ник вече ми разказа за разговора ви. Не го приемай лично, просто той ми казва всичко. - Тя отново млъкна за момент и след минута продължи. - Виж, не съм много добра в любовните съвети, но ще ти го кажа като приятел. Кажи на Алек това, което изпитваш към него. Без значение какво ще е - хубаво или лошо. Той заслужава да знае.

Замислих се над това, което каза. Беше права. Не биваше да се държа като дете и да бягам. И беше крайно време да се изясним с Алек. Защото нашето положение никога не е било ясно и за това бях виновна аз. Но сега вече сме големи хора и е време да започнем да се държим като такива.

Стояхме поне петнайсет минути в пълна тишина и ядохме шоколад. Тъкмо когато свърших с шоколада, на вратата се звънна. Лив ме погледна с поглед, който крещеше "Действай!".

- Изведнъж взе да ми спи. Явно така вече ми действа шоколада. - Не казах нищо, а само леко се засмях.

Оливия тръгна към стаята си, а аз отидох да отворя вратата. Не мога да отрека, че се притеснявам. Потърках длани една в друга и посегнах към дръжката на вратата. Отворих я бавно, като през цялото време си измислях сценарий за нашия разговор.

И ето го. Стоеше пред мен с рошава коса, все едно току-що става от сън, ръцете му пак бяха в джобовете, а този поглед... за него нямах думи. Той беше толкова секси. Да, най-накрая си го признах. Аз имах късмета да имам гадже, което е супер секси и не смятах скоро да променям това.