Преди и сега

Част 29

Ник отвори вратата на дома си за мен. Престъпих няколко крачки напред и огледах добре къде се намирам. Знаех само, че съм в щата Пенсилвания или по-точно в града Филаделфия. Преди ден дори не знаех, че Ник е сгоден и живее с годеницата си в това меко казано имение. Защо им е на двама души такава голяма къща, освен ако не планират да имат много деца? Все още не се бях запознала с Оливия, защото пристигнах буквално преди минути. Имах честта да пътувам с частния им самолет, а сега ще гостувам в имението им.

Няколко картини на крале и кралици, които имаха специално място на стената, привлякоха вниманието ми.

- И сега, ако ми кажеш, че Оливия е кралица... - Погледнах го въпросително и с лека насмешка, а той разтри врата си, което означаваше, че съм права. Този негов намек не се бе променил през годините.

- Не точно. Пра, пра, пра баба ѝ е била кралица. - Не мислех, че Ник може да ме изненада с каквото и да било след всички тези години, в които буквално порастнахме заедно, но ето, че можело.

- Голям играч си станал. Щом излизаш с полу-кралици. - Той само се засмя и тръгна към стълбите, които както всичко останало, си бяха огромни.

Не ми каза нищо, но си пролича, че искаше да го последвам. С удоволствие тръгнах след него, нямах търпение да разгледам цялата къща. Вторият етаж беше малко по-голям и пълен с врати. Явно имаше много стаи, но дали се използваха всички. Силно ме съмняваше да е така. Ник отвори една врата в края на коридора и ме покани да вляза.

- Това ли е моята стая? - Да си призная очаквах нещо по-скромно, имайки предвид, че Ник знае, че не съм по скъпите и луксозни неща. Но едва ли в това имение имаше стая по мой вкус.

- Ако ти харесва - да. - Наистина ми хареса. Цветът на стаята беше зелен, но точно такъв нюанс на зеленото, че те успокоява по някакъв странен начин. В спалнята можехме да се съберем поне още трима човека. Гардероба беше наистина голям и красив, жалко, че нямаше какво да сложа в него.

- Отвори го! - Ник беше забелязал, че гледам точно към гардероба и както винаги, сигурно е прочел мислите ми.

Направих каквото ми каза и този път не се изненадах. Очаквах, че ще има дрехи, щом ме накара да го отворя. Всичките дрехи бяха уникални, но имаше много малко дънки и блузи и много повече рокли. Не казах нищо, защото нямах право да се оплаквам.