Част 8

1.7K 127 3
                                    

Анна:

Бяха изминали три дни от вечерта, в която ме завлякоха на сила до плувната база. С Алек отново бяхме в добри отношения. За мое нещастие, обаче аз се разболях. Разбира се, за това беше виновен Алек. Ако не ме беше накарал да скоча в басейна по бельо, сега нямаше да съм болна. Но поне разбираше вината си и му се наложи да ходи няколко пъти до аптеката, също така и до хранителния магазин. Сега го нямаше, защото трябваше да е на лекции. Положителната страна на това да си болен е, че поне не ти се налага да ходиш в университета. И все пак една мисъл, ме гризеше от вътре. Един Бог знаеше, какво прави Алек в момента особено като знам, че онова момиче, май се казваше Мадалин е в една стая с него.

- Болната, ставай. - Гласът на Джейс ме откъсна от мислите ми. Дори бях забравила, че лежах на дивана в хола.

До преди секунди Емили и Джейс ги нямаше, не бях усетила кога са се върнали.

- Какво?

Наистина не разбирах какво искаше от мен, освен да ме дразни.

- Отиваме до Дисниленд.

Очите ми се разшириха от изненада.

- Това е страхотно, само че ако не си забелязал, съм болна. А и не можа ли да покачаш поне да се роди детето ти, че тогава да ходиш до Дисниленд.

Прокашлях се нарочно, само за да разбере очевидното.

- Не си болна. Просто се преструваш, а и има още много време, докато се роди детето ми. Не мога да чакам повече! - Последното изречение Джейс направо го извика. Той самият още се държеше като дете.

- Мислиш, че се преструвам ли? Колко заблуден човек си.

Острия поглед на Джейс попадна право върху мен.

- Единствения заблуден човек тук, си ти.

Разбира се, че отново аз щях да съм заблудената. Светът щеше да се свърши, ако някой от тях тримата признаеше, че той е заблуден или виновен.

- Вие отивайте, аз оставам вкъщи.

Понякога си мислех, че тези хора не знаят какво е да си седиш вкъщи. Винаги трябваше да ходим някъде.

- Знаеш ли къде си? Ако не ти е ясно, да ти кажа. Франция, Париж. Не знам за теб, но аз няма да седя в един апартамент, при положение, че има толкова много места, които направо ме викат да ги посетя.

Преди и сегаOnde histórias criam vida. Descubra agora