Преди и сега

Част 13

- Моята история не е толкова вълнуваща. Преди живях единствено с майка си е от време на време имахме и посещения от брат ми. Не бяха много чести, защото все пак той учи в Англия. Не знам как да започна изречението за баща ми, понеже не знам дали е жив или мъртъв. Никой от семейството ни не се постара да разбере истината. Последно го видях в болницата, когато бях на десет години. Получи инфаркт вечерта, преди да заминем на семейна почивка. Стояхме при него няколко часа, после ни отпратиха с извинението, че не било хубаво да стоим там. Аз и брат ми се прибрахме вкъщи. На следващия ден майка ни се върна с думите "Искам да забравите, че някога сте имали баща". И двамата бяхме объркани. Не знаехме какво означава това. Надявахме се да е жив, но повече не го видяхме никога. Нямаше погребение, нямаше абсолютно нищо. Просто изчезна. Никой не посмя да каже повече нищо. А след като пораснахме, с брат ми вече не искахме да знаем.Страхувахме се от отговора, но истината беше, че такъв нямаше да получим и не от отговора щеше да ни заболи, а от поредното мълчание на майка ни. Останалото вече наистина не е много интересно. Нямах много гаджета, но за разлика от това имах много приятели. Не се бях влюбвал преди Емили. И ето ме сега. В някаква лимузина, която е уредена от Верлак, пътуващ към най-близкия хотел ..., а и да не забравяме, че съм и бъдещ баща.

И четиримата слушахме внимателно историята за миналото на Джейс.

Нямаше какво да правим през целия път и го изнудихме да ни разкаже за миналото си. Добре де, аз го изнудих, защото другите клюкари явно я знаеха. И когато спрях вече да мисля за миналото му, погледнах през прозореца на колата, за да разбера къде се намираме. И в същия момент осъзнах, че вече сме пристигнали. Може да бях отново в града, в който съм отраснала, но всичко беше толкова различно. Майка ми я нямаше, Изабел я нямаше, дори вече нямахме и къща тук.

Слязохме от колата и се запътихме към хотела. Оставих Алек да се оправи с настаняването, но само с това. След като вече имахме стаи, се качихме на втория етаж, където трябваше да се намират. За жалост нямаше как аз и Алек и Емили и Джейс да сме в една стая, понеже нямаше с кой да е Себастиян. Затова се наложи аз и Емили да сме в една стая, а момчетата в друга. Поне бяха една до друга. Разделихме се, колкото да се преоблечем и да си починем малко.

- Супер! Имаме си спалня!

Емили беше толкова щастлива от този факт, че чак ми стана смешно.