Преди и сега

Част 18

Тази глава е посветена на Nikol1023.

- Как? Как може да се забъркваш винаги в такива неприятности? - Добре, че до момента се разминах само с конско от Джордан, който ме извади от полицейското управление. След като колата ми се разби, се наложи да изляза от нея и да продължа пеша. Естествено полицаите тръгнаха след мен и успях да се справя с единия, като леко го пребих. Точно затова и на Джордан му беше трудно да ме измъкне от там, но все пак успя с повече пари. - И най-важното е, че преби полицай. От една страна те поздравявам, че си успял, но от друга - това се записва в досието ти.

- Добре, може ли сега да тръгвам? - Не ме интересуваше нищо от това, за което ми говореше чичо ми. А и се опитвах да се измъкна, преди да се е сетил за колата си.

- Не! Все още съм ти ужасно ядосан за това, че потроши любимата ми кола. - И той се сети... Трябваше да се измъкна веднага. С цената на живота си, който в последно време беше към края си.

- Е, чак пък потрошил. Само се разби лекичко. - Е, добре де, не беше лекичко, но трябваше да направя положението по-розово.

- Не си и мисли, че ще се разминеш толкова лесно. Направи толкова глупости в един ден. - Вече започнах да се отегчавам да слушам Джордан да повтаря едно и също от един час. Според мен това си беше достатъчно наказание.

- Какво искаш от мен? - Повдигнах вежди в знак, че вече ми е писнало да го слушам и искам да си дойде на въпроса най-накрая.

- Сега идваш с мен! - Само не и това. Изобщо не ми се ходеше с него във фирмата. Изведнъж изгубих цялото си желание да работя в тази фирма. Всъщност изгубих напълно желание да работя. И, разбира се, той знаеше това и сега напук на мен щеше да ме замъкне с него.

- Стига де, заради една кола. Нима тя е по-важна от мен? - Направих му молеща се физиономия, надявайки се да го пречупя. Физиономията ми по-скоро беше сладка. И за моя жалост не успях да пречупя този сериозен бизнесмен, който в момента бе пред мен.

- Една кола не може да ти доведе толкова много проблеми, колкото ти на мен. - Е, той много добре знаеше какъв риск поема, когато майка ме остави да живея при него.

- Все пак това е кола, а аз съм момче. Виждаш разликата, нали? - Джордан вече беше навън и аз го последвах, само защото исках да чуя отговора му.