Част 11

1.9K 131 7
                                    

- Себастиян...

Веднага, щом го видях, станах от мястото си и се хвърлих на врата му. Наложи му се да пусне куфарите на земята, за да отвърне на прегръдката ми. Наистина беше различен. Станал е по-висок, аромата му е различен, дрехите му са по-официални, но за мен си беше стария Себастиян. Онова дете, което не знаеше какво иска от живота. Без цел, без посока. Просто живееше за мига. За него утрешния ден беше загадка. Съществуваше само сега. Важното беше, че тогава бе щастлив. Единственото, което исках, е отново да е щастлив сега, когато всичко беше различно.

- Адамс, да ме удушиш ли искаш?

Алек се приближи до нас и вече беше застанал зад гърба ми в буквалния смисъл ми дишаше във врата.

- Ако става въпрос за това какво искам аз ... е аз искам въобще да не си се раждал, но за жалост това няма как да стане.

Колко ми харесваше да се заяждам с него. Поне чувството за хумор се беше запазило.

- Още не съм пристигнал и започна да се заяждаш.

Засмях се и се отръпнах от него, за да може да се види с брат си. Винаги ми е харесвала гледката на двама братя, който се прегръщат. Не съм намирала нищо женско в това.

- Сега къде?

Стоях между двамата братя и се чувствах късметлийка, че ги познавах.

- На обиколка из Париж. Шегувам се. Вкъщи, за да си оставиш багажа.

В думите на Алек липсваше една малка подробност. В апартамента си имахме нежелан гост. Е, поне аз мен беше нежелан.

- Само, че едно нахално момиче се настани в апартамента ни и не знам къде ще те сложим да спиш.

Нарочно го споменах, за да видя как Алек ще реши и този проблем .

- Тя вече си е тръгнала. На идване получих съобщение от Емили, в което казва, че Мелиса я няма.

Останах изненадана от думите му, но и щастлива. Надявах се никога повече да не я видя, но едва ли това щеше да стане и все пак се надявах.

- Коя е Мелиса или както там беше?

Поне за едно бях сигурна. Нямаше  да разказвам на Себастиян за Мелиса. Имах чувството, че ако трябва да повторя всичко, дори само на думи, след това трябваше да се хвърля от Айфеловата кула.

- Дълга история, ще ти разкажа по пътя.

Изгледах стъписано Алек.

Преди и сегаWhere stories live. Discover now