Част 2

2.5K 154 5
                                    

- Намери ли ги? - Говорех по телефона с Алек, докато обикалях нервно хола ни.

Той беше взел колата ни и търсеше Джейс и Емили, защото вече пет часа нямахме никакви вести от тях. Алек излезе да ги търси преди един час и оттогава говорех с него по телефона.

- Не. - Чух тежката въздишка на Алек от другата линия. - Не знам къде да ги търся вече.

- Не мога да седя повече вкъщи и да чакам някакви вести. Излизам да ги търся. - Без да казва нищо, чух как Алек спря рязко колата.

Отначало помислих, че се е блъснал в нещо или е станало нещо лошо, но после той отново заговори.

- Не! Няма да ходиш никъде. Първо си сама и второ нямаш превоз. - Гласът на Алек беше заповеднически, което ме издразни още повече.

- И трето не съм те питала, просто ти съобщих.

Взех си якето от дървената закачалка и обух кецовете си на Vans.

- По дяволите, Ан. Поне веднъж прави, каквото ти се казва.

Алек вече беше потеглил, защото чувах звука от двигателя. Точно, когато отварях вратата, пред мен се появиха Емили и Джейс. Лицата им грееха и усмивките им бяха много широки.

- Прибирай се. Господин и госпожа Безотговорност са тук.

Без да изчакам да каже нещо, затворих телефона и скръстих ръце пред гърдите си, очаквайки някакво обяснение от двамата влюбено-щастливи гълъбчета.

- Защо ни гледаш така? - С право Джейс ме пита точно това.

Бях насочила поглед право в лицата им и ги гледах обвинително.

- Защо ли? Ами, не знам. Може би, защото вие решихте да водите безсмислен спор, след кокто и двамата поехте на някъде и никаква вест от вас цели пет часа. Дори не вдигнахте и веднъж. Часът е четири сутринта, а вие ми се прибирате окъпани в щастие и най-нахално ме питаш защо ви гледам така.

Поех си дълбоко дъх, защото цялото разяснение на ситуацията го казах бързо и ядосано. Емили ме игнорира и мина покрай мен, следвана от Джейс. Закрачих след тях и нямаше да спра да го правя, докато не получа обяснение.

- Добре, де, съжаляваме, че сме ви притеснили чак толкова. А ако толкова държиш да ти кажа какво правихме и къде бяхме, добре. Този спор между нас беше само постановка. С Емили го планирахме, за да може да ви покажем колко глупаво изглеждате с Алек, когато спорите за глупости. - Този път Джейс беше този, който говореше, без да си поема дъх, но неговото беше от смях.

Преди и сегаWhere stories live. Discover now