Преди и сега

Част 12

Когато се прибрахме вкъщи, всички бяха заспали. Себастиян беше заспал на дивана в стаята си, но не го събудих, а го оставих да спи там. Цялата стая беше осветена. Всяка една лампа светеше, телевизорът вървеше, лаптопа му беше включен и от телефона му се чуваше музика. Чудно ми беше как спи така, но оставих всичко включено и излязох. Може би беше свикнал да спи на шум и ако го спра ще се събуди.

- Знаеш ли как спи брат ти? - Отидох в стаята си, където беше и Алек. Приближих се до него и седнах в скута му.

- Знам. Все пак съм живял с него. - Започнах да се чудя дали няма страх от тъмното.

- Да не би да го е страх от тъмното? - Щеше да е смешно, ако предположението ми беше вярно.

- Не, но е свикнал да спи на светло и да има шум около него. - Чудя се как не съм го разбрала това при положение, че когато Алек го нямаше, бяхме постоянно заедно. - Остави това как спи брат ми, а реши как ще спим ние.

- Ние ще спим ли? - Алек се засмя на предложението ми и ме целуна.

- А ти други планове ли имаш? - Мазна усмивка се появи на лицето му.

- Да. При това много лесно осъществими планове. - Сега и двамата бяхме с мазни усмивки. Целунах го и след това го съборих на леглото. Усещах ръката му, която се спускаше надолу по тялото ми. В секундата, в която се канех да сваля тениската му, вратата се отвори с гръм и трясък. На касата на вратата седеше Себастиян и за моя изненада, беше облечен все едно ще излиза някъде. За да съм сигурна, че не греша за часа, погледнах към часовника. Не, не грешах. Часът бе 3 вечерта.

- Ама какво по дяволите...? - Алек беше толкова мил да проговори преди мен, защото аз със сигурност щях да напсувам скъпия му брат.

- Да, да знам, че цял живот ще ми тежи на съвестта това, че прекъснах тази ваша романтична вечер, но трябва да тръгваме. - С Алек се спогледахме, но явно никой от нас двамата не знаеше за какво говори Себастиян.

- Къде ще ходим?-Признавам, че се страхувах от отговора му.

-Няма да ви кажа веднага, но и вие няма да разберете ако не си мръднете задниците.-Не каза нищо повече и излезе точно така както беше влязъл.

Нямахме друг избор освен да станем от леглото и да видим каква глупост отново му беше хрумнала на малкия Верлак.Реших да се облека с дълги панталони и къс ръкав, въпреки че вън беше топло, но сега беше вечер, а и не знаех къде ще ни заведе Себастиян.Алек явно мислеше като мен, защото и той се преоблече.След пет минути и двамата бяхме готови.В хола ни чакаха Емили и Джейс, който не се бяха постарали колкото нас да се обличат и сега стояха по къщните си дрехи.Нормално.Все пак те не познаваха Себастиян.