Преди и сега

Част 16

Когато вече всички си бяха тръгнали, освен майка ми, която щеше да остане с мен, единственото, което ми оставаше, беше да слушам музика и да лежа. Зачудих се какво ще правя цяла година. Щеше да е скучно и гадно. Затворих очи за момент и се опитах да преглътна сълзите, напиращи в очите ми. Приятелите ми вече ми липсваха и най-много Алек. Но според мен не ме боли от това, че сега ги няма, а от това, че няма да ги има още дълго време. Тази нощ ще бъде най-дългата в живота ми. Една половина от мен я нямаше. И все пак щях да издържа. Нямах друг избор. Каквото и да правя, колкото и болка да изпитам, това нямаше да ги доведе при мен.

Майка ми влезе в стаята все едно отива на Третата световна война. В ръцете си държеше дънки на "Guess", блуза с къс ръкав на "Philipp Plein" и червени кецове на "Adidas". Останах видимо изумена.

- Защо всички дрехи, които носиш са на известни марки?

По принцип не съм човек, който гледа дали дрехите са маркови, или не, но при майка ми дрехите направо крещяха от сто километра, че са маркови.

- Защото тези марки ми харесват, но дрехите тук са за теб.

Така и си помислих, когато видях кецовете. Не мога да отрека, че ми харесват и то много, но ще се чувствам странно да съм цялата облечена в дрехи на известни дизайнери. Не съм свикнала с това и не можех да свикна толкова лесно като майка ми. Но все пак нейната мечта винаги е била това, което ѝ се случва с Джордан и не говоря само за любовта.

- И къде се предполага, че трябва да ходя с тях?

Наистина си умирах да изляза навън, но не знаех, че още днес ще ме пуснат да изляза.

- На двора.

Защото си умирах да изляза на двора на болницата. В момента ми липсваше единствено да гледам умиращи хора. А най-много мразех да виждам, че в очите им няма никаква надежда, че ще успеят да победят болестта. И признавам, че ги съжалявах. Точно затова ме беше страх да погледна приятелите си в очите. Щях да видя съжаление в очите им, а това щеше да боли повече и от липсата им.

- Предпочитам да ми донесеш няколко шоколада тук, няколко бутилки кока-кола и някой интересни филма. Ще си царувам тук.

Сара ме погледна с отчаяния си поглед, а аз си представих как ще се насладя на всичко това и ще забравя поне за няколко часа за всичко лошо.