Преди и сега

Част 30

Качих се в стаята си и отворих лаптопа, за да си пусна да гледам филм.Дълго време не можех да си избера, но точно когато си намерих филм телефона ми звънна.Изкарах го от джоба си и на екрана се появи моята любима снимка на мен и Алек.Реших да не му отговарям и захвърлих телефона на леглото.Когато спря да звъни проверих дали някой друг е звънял и за моята изненада имах поне двайсет пропуснати обаждания.Десет от който бяха само от Алек.Другитв бяха от Себастиян и Сара.Тъкмо когато заключих телефона си и го оставих на страна,Алек реши да звъне отново.Задчудих се дали да не му вдигна, но не се чудих много време понеже в стаята дойде Ник.

Отвори лека вратата и надникна, за да види какво правя.Изплезих му се и той се засмя, след което влезе в стаята и дойде до мен.

-Дойдох да говоря с теб.-Подразбираше се.

-За?-Това беше глупав въпрос от моя страна, но не знаех какво друго да кажа.

-Защо си тук?И не ме разбирай погрешно.Не, че имам нещо против това, че ми дойде на гости, напротив даже се радвам.-Искаше да каже още нещо, но замълча и изчака да чуе какво ще му отговоря.

-Има ли нужда да питаш?Познаваш ме.

-Да, познавам те и точно за това знам, че има някакъв проблем.Винаги бягаш от проблемите си.-Хубаво е отново да поговоря с някой, който познавам отдавна и имаме много спомени заедно.

-Историята е дълга.-Погледът на Ник беше много отчаян.-Сериозно, три години са си много време.

-Ако не искаш да говориш за това няма да те карам на сила, но щом ти не искаш да говориш, ще говоря аз.-Усмихнах се в знак на благодарност, за разбирателството му.

-Цялата съм в слух.

-Ан, и двамата сме загубили хора, който обичаме и знам, че няма смисъл да ти казвам колко боли от това да изгубиш любим човек.Само не разбирам защо остави хората, който те обичат и който ти обичаш и дойде тук.-Погледнах го в очите, надявайки се да открия отговор и за себе си.Но не се получи.Нямах отговор.Просто исках да избягам.

-Защото любовта на богатите е малко по-различна.Те искат да знаят къде съм по всяко едно време на денонощието, а мен това ме задушава.Дори не мога да ги излъжа, защото имаме проследяващо устройство в телефоните си.Само още дето нямаме чип на краката.-Ник ме гледаше и се опитваше да разбере дали това, което говоря е истина.Той също е от богато семейство, но на него никога не му се е случвало такова нещо.

-Сигурна ли си?Имам предвид може да има причина.

-Както и да е.Не ми се говори за това.А и има нещо много по-важно заради което съм тук.-Сега вече го заинтригувах.-Алек ми изневери...всъщност и аз не знам какво точно се случи.Не знам какво да правя.Затова и съм тук.Защото трябва да помисля какво да направя с живота си, но всякаш на пук на себе си не искам да мисля за това.

Той просто стоеше и ме гледаше.Интересно ми беше за какво си мисли, защото аз си мислех за онези безгрижни временна, когато единствения ни проблем беше, че трябва да се прибираме вкъщи, а на нас ни се искаше да имаме цялото време на света, за да може да играем до безкрай.

-Обичаш ли го?

-Да, но...

-Няма "но" в случая.Ако обичаш някого, го обичаш.Всичко друго да върви по дяволите.Всичко друго е оправдания.

-Кога поумня толкова?-Ник се засмя на въпроса ми, а това, че той е щастлив накара и мен да се усмихна.

-Докато ти беше твърде заета да си проваляш живота.

-Това беше най-добрия отговор, който някой ми е давал.

Телефонът ми звънна и Ник го взе преди мен.По погледа му разбрах, че беше Алек.

-Все още не съм решила какво да правя.-Побързах да го кажа преди да ме е накарал да вдигна.

-Ти никога няма да решиш какво да правиш, но заради твоята несигурност той страда.-По дяволите!Ник тази вечер беше по прав от всякога.

-Ще му се обадя после.-Той само повдигна вежди, което не беше добре.Познавах го отдавна и знаех, че ще направи нещо.Преди да успея да взема телефона от ръцете му, той вече беше вдигнал.

-Да?Аз съм Ник, стар приятел на Ан.Да, тя е при мен.Филаделфия...най-добре идвай и си я забирай, защото ми писна от нея.Дочуване!

Не можех да повярвам, че му каза.Това вече не съм го очаквала от него.

-Ти...защо му каза?

-Защото ми каза, че го обичаш.Щом е така можеш да му споделиш всичко и можете да решите проблемите си заедно.Докато бягаш от него нищо няма да решиш.Дори може да останете тук, ако не ви е проблем.

-Помислих, че ти е писнало от мен.

-Само се шегувах.От теб никога няма да ми писне.-Дарих го с усмивка и се загледах през прозореца.

-Помисли си добре какво ще му кажеш.Ако той също те обича след няколко часа ще е тук.

-Ник, знам че правиш това за мое добро, но...-Той отново ме прекъсна.

-За нищо!-След това излезе от стаята и ме остави сама.