Преди и сега

Част 17

След разходката си, се върнах в стаята и се хвърлих върху леглото си. Бях толкова уморена, а не правих почти нищо, освен да се разхождам и това продължи около три часа. Време, през което се сетих за всичко случило се последните две години. Случи се толкова много, преживяхме много гадни неща, но също така и много хубави. Но точно тези неща успяха да ни направят по-силни днес. Да живеем с болката, да се владеем, когато всичко е извън контрол и в колкото и трудна ситуация да се намираме, винаги успявахме да излезем заедно. И ето го проблема. Сега не сме заедно и аз просто не бях сигурна, че ще издържа. Лечението, липсата на приятелите ми, тази ужасна болница пълна с умиращи хора. Това не е мястото, където мога да се излекувам. Напротив. Тази болница ми влияеше зле. Трябваше ми някой, който да направо всичко това поносимо, а този някой се намираше на доста километри от мен.

- Как мина разходката?Майка ми влезе в стаята и ме изтръгна от мислите ми. -Сериозно взех да се чудя какво прави тази жена през цялото това време.

- Страхотно.-Не беше страхотно, но тя не очакваше от мен да кажа друго.

- Радвам се. Дойдох да те видя какво правиш, да си поприказваме малко и да си лягам.-Чудех се къде ще спи, защото в моята стая имаше само едно легло и толкова много излишни работи, но Сара настояваше да ги има.

- Къде ще спиш?-Приближи се към мен и седна на леглото ми, за да ме погледне в очите и да разбере какво искам. Познавах я толкова добре и знаех защо прави всяко едно нещо. Тя беше от малкото хора, на които всяка една стъпка беше направена с някаква цел.

- Стаята отсреща. Има си всички удобства, от които имам нужда.-Което за един нормален човека биха били: легло, телевизор и храна. Но не и за майка ми. За нея това означаваше, че отсрещната стая е най-добре обзаведената в болницата.

- И ще плащаш за две стаи, при положение, че можехме да вземем една с две легла и да улесним цялата работа.-Не, че си умирах от желание да съм в една стая с майка си, но така щяхме да спестим много повече.

- Ан, осъзнай най-после, че вече можем да си позволим всичко. Няма нужда да спестяваме от пари, както преди. Не те карам да свикваш с бедност, карам те да свикнеш с точно обратното.

Може би, за нея беше лесно да свикне да харчи парите на годеника си, които по закон все още не бяха нейни, но за мен не беше толкова лесно. Това бяха парите на Джордан и ако използвах от тях, се чувствах, все едно използвам парите на Алек. Което до някаква степен си беше така. А аз не можех да го приема. Бях с Алек, не заради външността му (която да си призная е много хубава), не заради парите му, нито защото просто не исках да съм сама, а защото го обичах, а щом е така, не исках никакви пари или нищо подобно да застанат между нас.