Неочакван обрат 🔞

Глава 35

Аида

Вечерята със семейството на Филип мина добре всъщност беше много весело харесах даже и Борис, който мислех за странна птица се оказа много забавен и готин тип. Анита е много сладка и мила жена само Симо беше някак отнесен но най-вероятно е тотално оглупял по Яница и ние простосмъртните не съществуваме за него. Нямам търпение да заминем с Филип на морето много обичам роднините си но искам да останем сами за няколко дни. Протегнах се и се загледах във Филип толкова е красив, че не мога да се стърпя да не го докосна погалих косата му и нежно продължих да милвам лицето му докоснах тези изкусителни устни с палец съвсем нежно и си помолих да ме целуват докато съм жива. Но това все пак е Филип Андонов при него никога не се знае утре може да се събуди и да реши, че продължава нататък и да ме остави. Аз изобщо не съм подготвена за това макар отначало да подходих доста недоверчиво към него с невероятна скорост се влюбих безнадеждно, като абсолютна глупачка. Изведнъж, както се бях замислила той засмука пръста ми а аз подскочих.

-Аха ти палавник такъв...-той ме придърпа върху себе си и зарови нос точно зад ухото ми и вдиша аромата на косата ми.

-Мммм искам всеки ден така да се будя.

-Може да се уреди-казах аз и започнах да целувам врата му но на вратата се почука.

-Деца наспахте ли се?

-Можем да се престорим, че още не сме се събудили и да довършим това, което почти започнахме-каза подкупващо в ухото ми.

-Майка ти е пред вратата-казах с малко престорено възмущение.

-Е и? След малко ще се откаже.

-Не мога пък и не е ли по-добре да хапнем с тях после отиваме да си събера нещата и отпрашваме към морето и там можем да правим каквото искаме и когато го искаме?

-Мамка му убеди ме!-целуна ме набързо и се провикна-слизаме мамо.

-Чудесно чакаме ви.

И

змихме се и се облякохме исках да видя най-напред Яница затова се запътихме към стаята на Симеон, която по-скоро беше апартамент. Почукахме на вратата и ни отвори Симо покани ни а Яница вече пиеше кафе.

-Искате ли кафе?-попита Симо любезно.

-Няма време чичо мама ни чака закуската е готова дойдохме да ви извикаме само.

-Добре да закусваме тогава-каза Симеон без ентусиазъм. Яница се надигна но вървеше така сякаш е глътнала бастун-какво става всичко наред ли е? Добре ли си Яни?

-Да Яни добре ли си?-каза Симо ухилен до уши а Яница се изчерви аз определено съжалих, че попитах и сконфузих направих грешката да погледна към Филип, който ме гледаше похотливо.

-Май някой се е позабавлявам снощи а чичо?

Сръгах Филип за да не засрамва Яница и без друго тя стана червена, като рак.