Глава 43🔞

786 26 6
                                    


Симеон

Ей сега вече ада се отприщи, че в затвора няма да лежа няма но настана истинска какафония брат ми се тревожи, Филип ми крещи направо откачи сбихме се и сега, както обикновенно стоя в бара и си поръчвам уиски след уиски. Яница каза, че няма да ме остави но на мен нещо не ми се вярва собствения ми племенник ми се нахвърли а тя да остане с мен? Разбира се аз го разбирам каза, че е предложил брак на Аида сега тя носи неговия пръстен и плаче на рамото на Яница. А тя е невероятна боже възможно ли е да ме обича толкова много, че да зареже всички да дойде с мен. Иска ми се да го вярвам но не мога.

-Марио донеси ми бутилката да не те разкарвам само.

-Господин адвокат май проблема е сериозен искаш ли да споделиш?

-Благодаря ти но не за днес споделях достатъчно виж го резултата-показвам му наситеното си око.

-Леле било е добра разправия!

-Идея си нямаш...

В този момент го извикаха от другата страна на бара а аз продължих да се наливам тая вечер определено Марио ще трябва да ме влачи до таксито, не че ще е за първи път. Вече изгоних две мацки от редовните явно разнесоха клюката, че не искам кампания защото никой не ме закача вече. Аз определено съм порядъчно пиян паля цигара и чувам, че телефона ми звъни. Сигурно е брат ми той се тревожи от 15 години го тормозя с моите проблеми. Просто ще му кажа, че съм за няколко дни в апартамента.

-Ало-казах заваляно да определено добре съм пийнал.

-Симо какво правиш?-беше Яница ей това не го очаквах.

-Яниии-казах провлечено.

-Симо пиян ли си?

-Аха- дотук бях вече една смислена дума не можах да кажа. Марио се пресегна и взе телефона. Сигурно реши, че е Борис или Филип. Боже Филип сигурно няма да ми проговори повече а аз не искам да звуча, като женчо но го обичам това момче. Той ми е най-добър приятел, син, брат всичко и сега ме мрази мамка му взех и гаврътнах още едно уиски.

-Човече момичето ти ще дойде да те вземе след малко много се притесни. Защо не си казал, че имаш приятелка. Великия плейбой Симеон , вечният ерген , любимеца на всички мацки си има гадже.

-Аха.

-Повече никакво пиене-каза Марио- отивам да ти правя кафе! Поне да можеш едно изречение да вържеш, като дойде мацката ти.

След миг Марио се върна с кафе и енергийна напитка. Започнах да ги пия донесе ми и вода.

-Благодаря човече!

-Нямаш грижа нали за това са приятелите не можем да позволим момичето да те види, припаднал.

-Да за малко беше-казах аз и допих енергийната си напитка. Марио я изхвърли и побутна водата към мен.

-Пий всеки миг ще дойде да може да те замъкне до вкъщи поне. Трябва да се стегнеш!

-Готово партньоре! Стегнах се!-казах фъфлейки и започнах да се наливам с вода и кафе.

Естествено чудеса не можеха да станат. Бара вече беше почти празен станало е по среднощ Марио вече спря музиката, че досадниците дето са останали да се сетят да си тръгнат. Вратата се отвори с трясък Яница забърза право към мен изглежда страхотно косата й се вее докато идва към мен с оскъдна черна рокличка. Срещу мен ченето на Марио падна и прошепна.

-Мамка му!

-Нали?-той кимна в съгласие.

-Сега разбирам...

-Да нали?

Яница дойде, като фурия прегърна ме огледа лицето ми докосна челото ми сякаш ме проверява за температура. Очите й се напълниха със сълзи щом видя синьото ми око и ме целуна. Силно и страстно. Отдръпна се от мен и каза:

-Защо не ми се обади? Казах ти, че няма да те оставя.

-Не исках да те тревожа. Как е тя?

-Тъжна, но ще й мине тя ще разбере само трябва да ми кажеш всичко и ще измислим нещо.

-Привет аз съм Марио говорихме по телефона.

-Аха каза, че си му приятел?

-Да от десет години някъде.

-И го остави да се усмърти така-посочи към мен Яница.

-Виж съкровище той е мъж , когато един мъж има проблеми пие а този пич тук е имал кофти ден!

-Аз ли незнам?

-Нямам представа какво знаеш скъпа но от години с господин адвоката играем този танц той се натрясква а аз го прибирам в къщи. Това е...

-Не му се карай скъпа той е приятел. Не е виновен той само ми помага.

-Както и да е ставай да си ходим.

-Таксито ви ще дойде след една минута казах му адреса на апартамента ти понеже разстоянието е близко трябва да му дадеш бакшиш.

-Благодаря човече! До следващия път!

-Няма да има следващ път повече не искам да се напиваш така чу ли?

-Чух цвете за теб всичко!

Тръгнах да ставам но се олюлях.

Неочакван обрат 🔞Donde viven las historias. Descúbrelo ahora