Неочакван обрат 🔞

Глава 42

Аида

Пристигнахме за нула време и слязохме от колата Филип донесе багажа ми и тръгнахме към вратата. Сбогувахме се с целувка, както всеки път и влязох. Яница вече се беше прибрала и всички пиеха кафе в хола.

-Кралице Аида време беше от кога те чакаме-пошегува се с усмивка тя-Сега татко би ли ни осветлил защо беше цялото това бързане?

Първото нещо, което ме притесни беше израженията на лицата на чичо, леля и Денис, второто нещо, което ми направи впечатление беше, че на масата имаше уиски с шест чаши по една за всеки и третото нещо всички освен Яница избягваха да ме погледнат в очите.

-След миг ще разберете Аида седни ако обичаш-каза чичо мрачно и започна да раздава чашите.

-Чакаме само Алексей и ще разберете всичко.

-Чичо Алексей ли?

-Да това касае и него пък и нали сме едно семейство.

Виктор подреди чашите и остави една за Алексей, когато дойде сипа във всяка чаша щедро количество алкохол и зачакахме. С Яница си приказвахме как сме пътували какво сме правили разказа ми за приятелите на Симо , с които се е запознала а останалите само мълчаха. Добре, че Алексей дойде и най-накрая ще разберем какво става. Поздравихме го и попитахме как е Арина а Виктор каза:

-Така вече се събрахме всички. Искам да ви кажа най-напред за какво става дума-преглътна и ме погледна с усилие в очите а в неговите се четеше мъка-става дума за катастрофата.

-Какво за нея?-подскочи Алексей.

-Най-сетне петнайсет години по-късно разбрах какво се е случило.

Настана гробна тишина с Алексей се спогледахме и той стисна ръката ми.

-Имало е свидетел дълги години го търсих но беше изчезнал. Намерих го много трудно върнал се е в България заради болен роднина. Отначало не искаше да говори с мен беше уплашен но с пари всичко се купува. Дори мълчанието бил е подкупен и е живял в чужбина през всички тези години.

-О боже мой! Той каза ли ти...-попитах на пресекулки.

-Каза ми, но въпроса е много деликатен искам да знаете, че каквото и да стане може да разчитате на мен-погледна първо Яница после отново мен.

-Какво искаш да кажеш ?-запита Яница и двете се спогледахме.

-Това, което искам да кажа е, че всички познаваме шофьора на колата, която е предизвикала катастрофата. Някои от нас го познават повече други по-малко

-Боже чичо кажи го най-после не ни измъчвай повече.

-Добре, искам да знаете, че ми е много трудно но не мога да го премълча човка, който издирвам от толкова години е Симеон Андонов-изплю името му стокова ненавист. А ние с Яница спогледахме и пребледняхме.

-Мамка му скапана-изкрещя Алексей мръсното копеле е яло на масата ми било е в дома ми а е убило брат ми! Ще го убия заклевам се в паметта на брат ми ще го приключа!

Виктор кимна към него.

-Знам как се чувстваш! София беше малката ми сестричка за бога! Но трябва да помислим трезво.

Аз стоях втренчена в годежния пръстен, който Филип ми даде снощи и сълзите ми вече започнаха да се стичат. Разбира се твърде невероятно беше да бъда щастлива да имам този мъж само за себе си да имам семейство. Дума не можех да кажа погледнах Яница плаче. Разбира се, че плаче гаджето й е карало колата убило родителите ми.

-Повече не искам тези нещастници в къщата си ще ги съсипа до един Борис Андонов е платил на свидетеля доста крупна сума за да спаси онова недоносче брат си но няма да стане убил е София и Николай и ще плаща.

-Неее спрете боже това не може да истина-проплака Яница.

-Истина е и ти забранявам да го виждаш повече ще го закопая ако ще да е последното нещо, което ще направя давността изтича на годишнината имаме два дни. Но дори да изтекат ще го тикна в затвора за друго света ще обърна ако трябва доказателства ще изфабрикувам но този боклук ще изгние в затвора името ми да не е Виктор Костадинов.

-Аида кажи нещо!- погледна ме Яница умолително отворих уста да кажа нещо каквото и да е но не можех да помръдна в главата ми, като на филм се прожектира снощната вечер предложението за брак партито, което готвехме с Филип и накрая дойде осъзнаването чичо му е убил родителите ми. Загледах се в Яница а пред очите ми избиха светкавици след това всичко стана черно край нищо.

Яница

След миг настъпи суматоха Аида се свлече на стола Алексей я хвана в последния момент преди да се просне на пода. Истината е, че до някъде й завиждам ще ми се и аз да припадна, че да не усещам цялата тая болка. Боже те ще го вкарат в затвора повече няма да го видя. Не, не, не няма да го преживея не мога. Обичам всички обичам братовчедка си най-много бог ми е свидетел тя повече от сестра за мен. Обичам и баща си и майка си бога ми и брат ми обичам въпреки, че се караме постоянно но Симеон боже Симеон усещам го с кръвта си сърцето ми бие с неговото очите ми търсят неговите където и да съм не, не не мога. Бутнах стола назад и побягнах към стаята си никой не ме забеляза защото всички помагаха на Аида заключих се в банята и се обадих на Симеон той вдигна на втория сигнал.

-Какво има цвете вече искаш да избягаш ли?

-Представя нямаш-гласът ми трепереше-колко си прав. Баща ми знае, всички знаем.

-Знаете какво?-попита но гласът му беше нестабилен усетих го.

-За катастрофата защо не ми каза?-попитах през сълзи.

-Щешехли да останеш с мен ако знаеше? Щеше ли да ме погледнеш дори?

-Господи Симо все едно някой ме изкорми разбираш ли? Гърдите ми са празни целия ад се отприщи Аида припадна а аз , аз мисля само за теб как не мога да живея без теб. Какво не ми е наред?

-Всичко ти е наред цвете аз съм този, който не е наред.

-О боже не ми пука! Баща ми иска да те вкара в затвора а Алексей иска да те убие, знаеш ли какво преживях докато ги слушах?

-Поиска ти да си първа?

-Не мамка му исках само да не говорят не мога да живея в свят в който те няма. Баща ми не ми разрешава да те виждам.

-Разбирам.

-Не нищо не разбираш боже предпочитам хиляди пъти да умра пред това да не те виждам! Разбираш ли?

-По-добре от мен никой не може да те разбере знам, че трябваше да си тръгна когато разбрах кои са родителите на Аида но вече толкова те обичах...

-Кога разбра?

-Кога бяхме в Алексей и Аида се разплака тогава разбрах подробности за родителите й.

-Защо не ми каза?

-Защото ме беше страх ясно? Знам, че не те заслужавам но толкова те искам, че умирам разбираш ли?

-Мхм.

Някой започна да блъска по врата и да крещи името ми беше Денис.

-Яни добре ли си? Отвори ми врата!

-Идвам Денис за бога остави ме .

-Нямам да те оставя! Искам да видя, че си добре излез веднага!

-Секунда да си измия лицето на нищо не приличам-пуснах чешмата и казах шепнешком на Симеон-няма да се откажа от теб! Обичам те! Когато съм сама пак ще ти се обадя, внимавай искат да те обвинят татко каза, че остават два дни моля те внимавай!

-И аз те обичам ще чакам да ме потърсиш!

-Хайде Яница губя търпение...

-Чао обичам те! - прошепнах и затворих телефона изтрих разговора от хронологията и прибрах телефона в джоба си. Наплисках лицето си обилно с вода да види Денис, че съм се мила и му отключих.

-Какво искаш?-попитах го по-грубо от необходимото.

-Как какво искам да видя как си с татко и мама се тревожим.

-Супер съм не виждаш ли? Като изключим, че татко току що ми изкорми вътрешностите. Остави ме мен как е Аида?

-Съвзе се пита за теб каза, че иска да говори само с теб.

-Боже отивам при нея- горката ми братовчедка мисля, че с Филип доста напреднаха в отношенията си а сега?

Прегърнах брат ми и отидох към нейната стая почуках отговори ми с изнемощял глас да вляза лежеше на леглото щом ме видя и скочи прегърнахме се и заплакахме заедно.

-Какво ще правим?-попитах Аида през сълзи.

-Незнам! Проклета да съм ако знам!

-Боже не мога да повярвам!

-Аз също. Знаеш ли, че вчера беше най щастливата вечер в съсипания ми осакатен живот? Филип ми предложи брак и аз казах да!-каза през сълзи и ми показа пръста си от където ни се подиграваше един невероятен годежен пръстен.

-Мамка му!

-Мамка му да планирахме парти за да съобщим на семействата и приятелите си искахме да кажем само на теб и Симеон защото сте ни най-близки а сега? Какво ще правим сега?

-Да пукна ако знам Аида.

Отидохме на леглото легнахме и се прегърнахме и двете се изтощихме от толкова плач.

-Обади ле се на Филип? Каза ли му какво става?

-Незнам как да му кажа ами ако знае? Ти говори ли със Симеон?

Погледнах я гузно и казах

-Да.

-Кажи ми, че е казал, че е лъжа моля те!

Поклатих печално глава и я стиснах в прегръдките си.

-Не мога да спра да го обичам обичам и теб но без него не мога да дишам какво ще правя?

-И аз обичам Филип но...

-Знам. Трябва да му кажеш.

-Може ли да останеш при мен докато говоря с него?

-Разбира се. Винаги ще бъда до теб!- мислено се поправих докато ме искаш точно както всеки път Симеон ми казваше защото вече знам, че каквото и да стане той е на първо място и ако се наложи да избирам ще избера него, който ги приеме добре, който не...

-Звъня му-каза Аида и стисна ръката ми-боже дава свободно-гледаше ме в очите разбрах, че Филип вдигна първо защото стисна ръката ми още по-силно и второ от очите й потекоха още сълзи.

-Тук съм-каза тя се без да откъсва поглед от очите ми-трябва да ти кажа нещо, аз незнам как боже...

Не можех да й позволя да се измъчва по този начин поне това мога да направя за нея тя е страдала толкова много и сега трябва да съм силна за нея и да й помогна.

-Дай ми телефона аз ще му кажа-тя ме погледна за миг и се задави в сълзите си подаде ми трепетливо телефона и заплака с глас.

-Филип аз съм Яница тя не може да го каже затова ще го кажа аз. Преглътнах сълзите и я погледнах за разрешение тя кимна и продължи да плаче-виж ще го кажа направо положението е сериозно. Симо е карал колата, с която са се сблъскали леля и чичо а баща ти е подкупил свидетеля и го е скрил. Незнам друго трябва да попиташ Симо не й се обаждай защото баща ми ще откачи тя ще ти звънне, когато може. Не се тревожи добре е аз съм при нея, не разбира се, че няма да я оставя. Добре до скоро!

-Какво стана?

-Отиде да говори със Симо чака да му се обадиш и каза, че те обича.

При последните ми думи тя заплака още по-силно.

-Какво ще кажеш да взема вино много вино ще се напием ще гледаме тъпи романтични комедии и утре ще го мислим иначе тотално ще откачим.

-Знаеш ли права си носи виното и какво ще кажеш да си поръчаме пица ще си направим момичешка вечер проблемите няма да ни избягат и утре сутринта ще излезем да не ни притесняват ще запалим колата и ще отидем някъде сами да помислим.

-Съгласна!