Аида
Стоя на летището и стискам силно ръката на Филип прехапвам устни до кръв и се мъча да задържа сълзите си днес изпращаме Яница моята братовчедка, най-добрата ми приятелка и Симеон човека, който мразех дълги години без дори да познавам. Четиримата извървяхме дълъг път, но едно нещо е ясно дори и на другия край на света да отидат аз пак ще обичам Яница пак ще ѝ се обаждам всеки ден и пак ще споделям първо с нея и хубавите и лошите неща, които ще ми се случват занапред. Пускам ръката на Филип за да я прегърна стискам я толкова силно, че и двете идва дишаме:
-Обичам те! Искам да ми се обадиш веднага щом стигнеш и да се забавляваш и за мен! И не забравяй да се върнеш защото не мога се омъжа без теб-вече плача усещам и нейните сълзи на врата си.
-Боже ти побърка ли се? Няма сила на Земята, която да ме накара да пропусна този ден!
-Съжалявам, че не получи сватбата, която заслужаваше...
-Тя беше точно такава, за каквато мечтаех, разбира се с изключение на баща ми винаги съм искала да стои до мен в този ден, но и двамата направихме своя избор. Сега трябва да живеем с него това е.
-Добре оставям те ще се чуем щом кацнеш нали?
-Да мамо.
-Ха-ха много си забавна!
- Знаех си аз!
Обърнах се към Симеон и го погледнах в очите той усети погледа ми и също ме погледна. Много искам да го мразя но не мога той се е самонаказвал толкова дълго, че е безмислено да го правя и аз.
-Да пазиш безценната ми братовчедка защото лошо ти се пише!
-Тъй вярно госпожо!
Прегърнах го набързо двамата с Филип се сбогуваха и аз отново хванах ръката му. Те тръгнаха и миг преди да се скрие от погледа ми Яница ми помаха и ми изпрати въздушна целувка. Това е първата ни толкова дълга раздяла откакто се помня и ще ми липсва много, но поне знам, че е щастлива с мъжа когото обича, както и аз.
Яница
След сбогуването с Аида и Филип, което ме разклати доста сърцето ми започна да възстановява своя ритъм седях в самолета сгушена в съпруга си, който обичам повече от живота си и се чувствах в пълно блаженство. Докато самолета се издига в небето и поемаме към нашия меден месец усмивката постепенно изгрява на лицето ми а заедно с отдалечаването на самолета от летището изчезват и лошите ми спомени.
-Толкава съм щастлива!
-Радвам се от тук на сетне най-важната мисия живота ми ще бъде винаги да бъдеш щастлива в прегръдките ми цвете.
Край
YOU ARE READING
Неочакван обрат 🔞
RomanceВсичко започва с една катастрофа, която отнема родителите на малко момиченце.Виновника се измъква , но съдбата е странно нещо пресича пътищата на виновни и потърпевши. Намесена ли е любов няма нищо просто , но какво става когато обичаш някой а трябв...
