Глава 49🔞

698 23 23
                                    


Симеон

Истина е случва се Яница се мести при мен толкова съм развълнуван, че откакто ми се обеди място не мога да си намеря поръчах вечеря за трима каза, че брат й ще я докара предполагам, че ще се качи да поговорим. Под поговорим имам предвид ще ме заплаши, че ще ми счупи ръката ако нараня сестра у или нещо такова. Минутите едва се нижеха докато най-сетне на врата се позвъни за по-късно съм приготвил да подаря ключа на Яница за вкъщи с един много специален ключодържател сърце с жълт диамант. Моето момиче за последен път звъни на вратата. Скочих да им отворя с двайсет и четири каратова усмивка на лице но ме посрещнаха две много сериозни лица Яница определено беше плакала

хвърли се в прегръдките ми и зашепна:

-Беше ужасно скоро няма да се върна там.

-Какво е станало?- погледнах към Денис въпросително-имаш ли нужда от помощ с багажа?

-Не качих всичко тези два куфара са но ако искаш вземи единия адски тежат.


Яница отиде на дивана а ние с Денис замъкнахме тежките куфари към спалнята.

-Е какво стана?

-Незнам точно Аида ме повика спешно и се прибрах по-късно доколкото разбрах татко я е наранил но не я ударил спокойно , но за сметка на това е ударил шамар на майка ни.

-Боже-захвърлих куфара и хукнах към Яница-как си какво ти направи?

- Ами не е кой знае какво просто ме стисна малко по силно след като разбра, че още се виждаме мама влезе и вида, ме стиска и му се разкрещя каза, че й е писнало вече от тази история и да не ме пипа. И накрая каза нещо от сорта на това" трябва ли и мен да ме погребат като сестра ти, че да ме забележиш" и той откачи...

-Боже аз съм виновен за всичко разбих цялото ти семейство.

-Човече я се стегни! Не си виновен, че баща ми се държи като лайно, доколкото чух от Аида и от Яница не си виновен било е злополука. В някой момент и татко ще го разбере.

-И аз така мислех но след днес не съм сигурна. Мисля, че щеше да ме удари.

-Незнам не съм го виждал такъв досега винаги е бил уравновесен човек но това, че разбра, че си бил там го побърка той мисли, че си ги ударил нарочно.

-Може да не е била нарочно но си нося вината и ще я нося като съм жив.

-Отпусни душата всичко ще се оправи.

-Дано си прав.

-Така семейство аз трябва да тръгвам.

-Остани поръчал съм вечеря за тримата ще хапнем още малко и ще си поговорим.

-Много ми се иска, но ще проверя мама как е и след това имам среща пък и имате багаж да прибирате, но ще се възползвам от поканата съвсем скоро.

-Ще се радваме.

-Хайде оставям ви младежи поне един от вас е де-каза Денис и ми намигна.

-Денис...-погледна го ядосано Яница -дръж се прилично хич не ми е да теб и щуротиите ти!

-Тъй вярно мадам- козирува на шега докато минаваше покрай нея и й се поклони тя го замери с възглавницата от дивана право по главата.

-Хайде утре ви чакам нали?

-Да определено до утре чао Симо.

Заключих след него и се настанихме на дивана до Яница прегърнах я а тя веднага се сгуши на гърдите ми и зарови нос във врата ми.

-Знаех си, че не трябва да те оставям да ходиш сама...

Тя вдиша дълбоко без да променя позицията си сякаш моя аромат й е по-ценен от въздуха.

-Така не ми се говори за това. Адски срамна случка ...

-Не и за теб до колкото чух.

Тя вдиша отново.

-Не но все пак не може ли да говорим утре? Искам само да ме обичаш в момента...

-Ще те обичам винаги!- казах и се наклоних към нея да я целуна. Тя веднага ми отвърна и вкопчи пръсти в блузата ми все едно ще избягам.

-Толкова те обичам Симо! Толкова съм щастлива с теб...

-От както те познавам целта на живота ми е ти да си щастлива.

-Тогава заведи ме в спалнята и ми помогне да забравя тази грозна вечер.

-На вашите услуги мадам.

-Ти си най-прекрасният годеник.

-Старая се.

Вдигнах я на ръце и я понесох към спалнята поставих я нежно върху леглото и за започнах да се събличам. Тя не отделяше поглед от мен но не помръдваше останах абсолютно гол и се надвесих над нея да си открадна още една целувка. Само от аромата й пениса ми се втвърди до болка. Започнах бавно да я събличам и да хвърлям дрехите по пода безразборно докато не остана по бельо беше с бял сутиен и бели дантелени прашки оглеждах я, като лъв плячката си а тя не помръдваше само ме следеше с поглед. Без да свалям сутиена го подгънах така, че гърдите й да излязат отвън погалих с палец едното й зърно и леко го ощипах тя изстена засмуках го и повторих процедурата и с другата й гърда, продължих да я облизвам надолу по корема докато мачкам с ръце стегнатите й гърди. Облизах я цялата докато не стигнах до белите прашки, които не покриват почти нищо. Потърках клитора й през тях.

-Боже подгизнала си...

-Искам те сега!

-Добре винаги!

Започнах да я ближа през бельото а тя се вкопчи в косата ми и започна да стене. Реших да не я мъча повече и свалих прашките и ги захвърлих на земята при останалите й дрехи.

-Сега скъпа ще свършиш върху езика ми-и това беше последното, което казах обиколих клитора и с език и го засмуках силно тя изпищя а аз се вкопчих с ръце в разтворените й крака и не спрях да я ближа и да смуча докато не усетих конвулсиите й. В момента в , който ги усетих проникнах в нея беше толкова хубаво, че едва с овладях да не свърша веднага. Застинах за миг да свикна с това вълшебство и след това започнах да я чукам, както най-много обича а вагината й все още ме стягаше от преминаващия й оргазъм. Излязох от нея почти докрай и след това се забих с всички сили а тя изпищя и се вкопчи с ръце и крака в мен сякаш бих избягал. Тази вечер съседите май няма да могат да спят при всяко мое забиване тя пищеше. А това продължи доста време докато не усетих следващия й оргазъм и не свърших в нея с мощен рев. Взех от банята една кърпа и я намокрих с топла вода почистих я и захвърлих кърпата при дрехите ни извадих от гардероба две мои тениски подадох едната на нея другата облякох аз обух си боксерки.

-Искаш ли и ти едни ще ти бъдат, като къси панталони?


-Да моля. Утре трябва да разопаковам багажа си не мога да ходя само с твоите дрехи.

-Мен ако питаш най-добре да ходиш без никакви дрехи.-погледнах я палаво и тогава ги забелязах две синини на рамената й, като от пръсти все едно някой я е стискал много силно и е било така. Бил е баща й мъжът, който я е отгледал и обичал от бебе. Мъжът , който и е посегнал защото ме обича и аз няма да оставя нещата така.

-Ще го убия заклевам се ще го намеря и...

- Симо спри всичко е наред! Сигурна съм, че вече съжалява.

-Ооо ще съжалява и още как за мен може да бълва каквато помия иска и да ме напада, както си иска но теб няма да те докосва с пръст още утре ще го намеря и ще му го обясня.

-Моля те недей.

-О ще го направя и още как ти си моя жена и никой няма право да те докосва било то и баща ти!

-Все още не съм ти жена.

-Подробности. Да се оженим още утре...ще вземем Филип и Аида за кумуве и готово.

-Ти сериозно ли?

-Напълно!

-Да им се обадим! Донеси ми телефона.









Неочакван обрат 🔞Where stories live. Discover now