Неочакван обрат 🔞

Глава 48

Яница

След палуването ни снощи едва се събудих сутринта а Симо ми беше приготвил кафе и закуска, не че може да готви но поне се беше опитал изпържи филийки доста вкусни при това хапнахме посмяхме се полюбувах се на пръстена и стана време да се прибирам. Дано Аида и Филип да са се събрали за да мога с чиста съвест да си събера багажа и да се пренеса при годеника ми и разбира се да се приготвя за големия скандал с нашите. Баща ми сигурно ще ме отлъчи от семейството но майната му не ми пука оставам със Симо каквото и да стане. Сбогувахме се с дълга и страстна целувка и се разбрахме днес да си събера багажа а утре на закуска да пусна бомбата в къщи и да се изнеса. Той беше особено притеснен, че ще го направя сама, но аз не се тревожа баща ми не е лош човек просто страда за сестра си, аз също но Симеон ми е по-важен той е по-важен дори от въздуха без него няма смисъл от нищо.

Влязох в къщи, както обикновенно напоследък трапезарията беше празна.

-Ехо има ли някой вкъщи? Аида тук ли си? Денис?

От стълбите заприпка Аида видимо изглежда добре слава богу.

-Ехо Яни прибра ли де най-после от снощи те чакам имам толкова да ти разказвам!

-Аз също но първо ти...

-Добре значи вчера, както знаеш реших да изляза от кома и се обадих на Филип разбрахме се да се видим в онова кафе нали се сещаш дето ходихме преди.

-Да и какво стана?

-Ами установихме колко си липсваме, което не е изненада за никой и си поговорихме на дълго и на широко. Смята, скоро ще се обади на Симеон и ще се сдобрят но за мен е рано прости ми.

-Знам и не те притискам.

-Благодаря ти а сега да ти кажа и голямата новина. Наехме апартамент. Страхотен е наблизо до този на Симо когато решиш да се изнесеш ще можем да се виждаме често.

-Това е страхотно защото със Симеон ще се женим-казах аз и размахах лявата си ръка пред лицето й.

-Мамка му какъв е този пръстен направо ме заслепи. Сигурно струва цяло състояние.

-О да и е прекрасен.

-Определено! Много се радвам за вас! Бажееее чичо ще откачи съвсем кога ще му кажеш?

-Утре на закуска не мога да чакам повече. Ами ти и Филип кога ще се нанесете в апартамента?

- Незнам иска ми се първо малко да се подредят нещата. Виктор и Алексей да се успокоят и всичко да се нареди поне малко. Искам да говоря и със Симеон и просто да я загърбя вече тази история цял живот ни тормози и накрая знаем истината трябва да седнем всички и да поговорим и просто да затворим страницата и да оставим мама и татко да почиват в мир. Не издържам повече.

- Разбирам те скъпа! Незнам обаче дали те двамата ще разберат. Филип няма да те чака вечно да се разбираш с тях.

-Знам разбрахме се пет , шест дни и се нанасяме в апартамента дано до тогава Виктор и Алексей да влязат в правия път. Особено важно е за Алексей ще има бебе скоро и не трябва да се държи, като лунатик.

-Абсолютно си права трябва да угажда на Алина вместо да заговорничи с баща ми.

-Да. Искаш ли закуска или кафе.

-Тъкмо ставам от маса Симо беше изпържил филийки и ми беше направил кафе.

-Ооо много сладко.

-Да нали? Ами Денис тук ли е искам и на него да кажа?

- Преди малко излезе съжалявам, ще си дойде за обяд обещах му да направя паста.

-Мммм страхотно обожавам, като я правиш ти.

-Да ходим да си вземем по душ и среща в кухнята след половин час?

-Готово.

Разотидохме се по стаите си. Затворих вратата на моята и се подпрях на нея. Боже ще напускам дома си и ще се женя и едва ли някой освен Аида ще ме подкрепи за Денис незнам при него е петдесет на петдесет дано застане на моя страна. Истинският проблем е татко но каквото и да стане ще се справя. Извадих куфара си и започнах да си събирам багажа. Започнах от любимите си дрехи и вещи надявам се да мога да си взема и останалите неща едва ли баща ми ще ми забрани стъпя вкъщи но знам ли. Събрах доста голямо количество багаж, когато на вратата ми се почука изритах куфара под леглото и извиках:

-Влез.

Денис се показа главата на вратата и влезе.

-Как си? Тревожех се вчера изчезна?