Неочакван обрат 🔞

Глава 47

Филип

Най-сетне целувах моето момиче, моята принцеса моята годеница, боже надявам се все още да ми е годеница не мога да събера смелост да я попитам защото се страхувам от отговора. Отношенията ни в момента са много крехки макар тя да казва, че ще раздели нещата аз не съм сигурен, че е възможно за бога това са нашите семейства и трябва да решим проблема а ключа за решението му е в Аида или трябва да загърбим всички да ги зарежем и да се оправят и този кошмар да съсипе всички или всички да се помирят, което на този етап ви се вижда невъзможно. Аз не съм виновен за нищо а пък Аида е страдала толкова много. Първата крачка е наемането на апартамент очевидно ще загърбим всичко за сега дано не се взриви после в лицето ни цялата тая гадория, ако не се бях скарал със Симо и не го бях фраснал в мутрата сега щях да му се обадя за съвет. Той със сигурност щеше да има познат брокер, който щеше да ми намери апартамент още същия ден. Мамка му и откачено копеле как ми липсва само, да не беше случвала цялата тая помия с катастрофата живота ни щеше да е песен. Аида стиска ръката ми и привлича вниманието ми.

-Какво има всичко наред ли е?

Решавам да не я лъжа все пак ако ще градим семейство трябва да сме честни един с друг.

-Мисля, си че ако всичко не се беше объркало така сега щях да звънна на Симо и той щеше да ми намери апартамент още днес. Познава всякакви хора има много контакти.

-Ами обади му се тогава! Това, че аз му се сърдя не значи, че трябва и ти да го зачеркваш от живота си.

-Може би друг ден. Ще се правим и сами-погалих ръката й, на която още стоеше моят пръстен и погледнах очите й и реших да я попитам- все още искаш да се омъжиш за мен нали?

Тя стисна ръката ми в отговор.

-Това никога не съм подлагала под съмнение макар, че ще ни бъде трудно, но ще го измислим нали?

-Да ще трябва да го измислим защото живота без теб е истински ад.

-Моят също направо се разпаднах. Добре, че бяха Яница и Денис. Не ме оставиха сама и за миг, Яница дори спеше при мен, но днес вече ме срита и каза, че Симо твърде много й липсва и да се стягам и ето ме. Реших, че е време да престана да тормозя всички и да се стегна извинявай, че те оставих толкова време да се чудиш какво става. Толкова съжалявам!